‘Някак странно е да гледаш влюбено’ … Не знам защо този израз ми излиза, когато се сетя за горната фраза „Танго за обречени“. Дори не помня защо съм го запомнила, какво съм имала предвид … В живота на човек се случат 1001 простотии коя от коя по-проста. И точно в най-голямата (щото всяка следваща е по-голяма от предишната, физиците и математиците го знаят това) съзираш нещо, което опровергава и двете фрази. И ‘танго за обречени’ (макар че тук не е видно за/на какво са обречени), и ‘някак странно е да гледаш влюбено’. Кога да гледаш влюбено? Когато си на две ракии? Айде три. Когато си долу и се гаврят с тебе и чувстваш с пълна сила поговорката: „На умряло куче нож вадиш“ или както и да беше. Когато си влюбен и гледаш влюбено, а около тебе е разруха? Когато … когато … когато …? Много са когато-тата и кошмарите ми ги подскават всяка нощ, нихната мамица кошмарска, но най е хубаво да си обречен да танцуваш танго с този, който, въпреки всичко, те гледа влюбено. Свръхтрудно е, знам. Но пък танцът е прекрасен. Е … естествено, че, докато се научиш да танцуваш танго, те настъпват, настъпваш яко и безкомпромисно, ама, кво … тангото продължава, нали

п.с. прилича на есе, ама не е … изсмуках си го от пръстите, да ми запълва блога