До ей ония ден ходех като зебра в главата, къде русо, къде черно  (за голяма изненада на Деница, че имам черна коса), та реших да взема нещата на сериозно и стига го бъркам детето, та да взема да се боядисам. Да, де, ама нали съм умньо, реших и дългата бяла брада и нея да боядисам. Е, нема я вече – окапа. Вече не съм мъдра и стара, а само мъдра. И дваж по-стара. Снимки няма, щото във времето, в което се пренесох, няма такава техника. Но за това пък съм три пъти по-красива.

Публикация, която е от жизненоважно значение и е храносмилателна.

Няколко часа по-късно:

Деница иска да се омъжи за мене и да стана нейна жена. Определено външният ми вид е сбъркан …