- Айде … тичкай, тичкай – побутваше тя Любо по гръбчето. А той, тичкаше и падаше, тичкаше и падаше и се кискаше до изнемогване. Докато навири дупéто, докато събере крачетата, докато стане и Деничето пробягало още две обиколки около столчето. Тъкмо е станал и тя го побутне пак грижовно, грижливо, сестрински: „Айде, тичкай, тичкай!“ А той, милия, тичка и се киска, тичка и се киска …

Не, това не е моя измислица, това е живата реалност. Нема да споменавам как го хващаше за ревера на блузата и го мъкнеше като мръсно коте, а той, милия, едвам си отплита краката, ама бая смех си беше … Днес съм се сгърчила от смях, докато ги гледам как обикалят едно столче (сис, жива и здрава да си, колодрум цял ми подари) и се кискат и се кефят. Деница, пък, до толкова се изпоти, че чак си взе една кърпа и започна да си вее, вятър да си правила. После реши да я ползва като дълга коса … А съм я пипнала, а ме е накаканизала …  И аз не смея. Снимам, както ми е заповядано. Тъй като клипчета не мога да приложа, ще се пробвам със снимка.

Моля, дюдюканията и упреците да не са към фотооператора, той толкова си може.