Мдаааааа … отдавна не съм писала, ама, сега ми иде да си изплача болката. Хем искам нова тема на блога, хем се оказва, че не било чак толкова лесно, особено за бастунче като мене. Както и да е. Днес Мишел се опита да ми угоди на капризите, за което съм му много благодарна и признателна, но, както е всеизвестно, женският каприз край няма. Но, пък, за да запуша злите езици – аз много добре знам какво искам! Ама, много добре! За рожденния ми ден псхото на вождовете и вождът на психовците ми подари възможността да се гъбаркам с блога, за което съм й страшно, страшно признателна! Поклон! Но сега идва доста трудната част … Пада едно ровене, едно сумтене, едно м-кане, абеееее … страшна работа … Евала му на Мишел, че ме изтрая … Не е лесно, еййй … хич не е лесно …