както започва писмото си големия дявол към малкия дявол …
За съжаление, в ролята на горчилкото сме прекрасния български народ, в частност хората, които имат здравословни проблеми, които излизат от лимита, поставен за боледуване, лечение и проследяването на оздравителния процес от не знам чий болен … мозък. Да сме възпатани, все пак … нали … пример даваме на младото поколение.
Аз не знам как да обясня положението. От известно време се говори за лимит на направления, с което всички се сблъскваме. Преди няколко месеца поисках направление да си направя едно изследване, беше около 12-та дата, но “може ли другия месец да ти го дам, че ми свършиха направленията” – с любезна извинителна усмивка ме попита джипи-то. Може, разбира се, що да не може, нали ще избегна прегледа и така си и останá … Днес ме помолиха от болницата да си правим седмичните изследвания при джипи-то, защото имат лимит на неактивно болните деца (демек, нележащо болни). Даже имало лимит за децата с левкемия. Толкова абсурдно ми прозвуча, че дори не можах да го асимилирам. След информацията, че дори имало лимит за 200 раждания на месец (ура, че вече не раждам!), смея да твърдя, че май има лимит за постъпване на деца с левкемия в болница???????????????????????????????????????????????????????? Звучи свръхтъпо, арогантно и безочливо. Не знам правилно ли съм разбрала, но докторите са поставени пред факт. Кършат ръце, измислят начини как да ни помогнат, но вече яко ги притискат. И какво се получава в един момент – те нямат право да ни дават направление за най-обикновена кръвна картина, джипи-то няма кой знае колко отпуснати направления и също гърчи вежди как да се измъкне от ситуацията, спасявайки заветно грозно листче и опитвайки се да ти помогне, изгонвайки те, извинявайки се. Ти си длъжен да си набодеш детето, щото трябва да знаеш колко хапчета да пие, за да е живо и здраво и да избегнеш рецидив, да пази Господ! ‘начи – требе да плащаш. Да не говорим за ходенето от едната поликлиника в другата болница да занесеш резултатите. Ъъъъъъъъъ … лечението на онкоболните не беше ли безплатно, бе, хора??? Некъв такъв слух бях чула, щото … не за друго …
авг 24, 2010 @ 15:52:02
Безплатно е за онкоболните, докъдето стигне здравната пътека. След това, ако има кой и с какво, стиска зъби и им доплаща останалото (което никак не е малко). Ако няма … не ми се мисли.
Джипито уж ме свикна, че направления има евентуално в началото на тримесечието и гледам да се вписвам, поне за децата. Но онзи ден, след морето, отказа на по-голямото, “щото 20 човека поне ми се връщате от плажа тези дни, нищо ви няма, малко вода в ушите, ще мине.” Да, ама ни имаше и то доста сериозно, болката там е нетърпима. Добре, че най-добрият специалист УНГ е познат, намери пролука в графика и срещу 25 лв. замени мазилата от джипито с точните лекарства, почисти и вече всичко е наред.
За себе си съм се отказала да искам. Обикновено ако си с направление, сякаш си изял десерта на съответния специалист и му подхвърляш някакви си там огризки, наречени Потребителска такса. Претупва прегледа, все няма лимит за всички последващи изследвания, ако искам, да си платя част от тях, лечението е през пръсти. Чакам, докато стане нетърпимо, отивам, плащам си и навсякъде ме лекуват бързо, точно и любезно. Затова ще спра и да си плащам осигуровките! И без това не ми вършат работа.
авг 24, 2010 @ 16:13:28
така дел и аз плащам осигуровки – соу факин уат, дето се вика. като ми се наложи – ходя и плащам, защото и моята джипи твърде рядко пуска направления, въобще системата с джипитата е… мамата си трака, не върви един точно лекар да разбира илекува всичко от сливици до хемороиди! няма безплатно, за съжаление…
авг 24, 2010 @ 17:09:24
Преди време прочетох повечето от законите и наредбите, които регламентират взаимоотношенията между държавата и пациентите.
Още тогава ми проблесна. Като ръждив пирон ми проблесна, че съм влязла в лабиринт, в който мога да оцелея по един единствен начин, а именно да загърбя достойнството и ценностите си и просто да не се занимавам с него (лабиринта).
По тази причина и днес нямам право да мрънкам, да се оплаквам, да се жалвам и още по-малко да осъждам системата на здравепогазването в бълхария.
А вие?
авг 24, 2010 @ 19:23:09
пълно безобразие е нашата здравна система…
авг 24, 2010 @ 21:03:08
авг 24, 2010 @ 23:08:03
Точи, за съжаление, последният ми въпрос е риторичен. Знам го от собствен опит и благодарение на безплатното лечение дъщеря ми е жива и смея да твърдя здрава на пук на душманина! Иначе, радвам се, че сте се оправили, въпреки нашето здравепогазване, както казва Астилар.
Ас, мило, ти му викаш лабиринт, аз – порочен кръг и все е вярно. Ти може и да не мислиш, че нямаш право, но аз ще си помрънкам и за тебе. И не само заради плащаните здравни осигуровки. Но … най-тъмно е преди зазоряване, дет се вика, нищо, че наш’то зазоряване хич се не подушва дори.
Нийли, кво да ти кажа … толквоа много неща ми излизат като примери в главата, случили се в последната година и полвоина, че не знам откъде да започна … да, безплатно няма.
…
И няма да правя евала на държавата, както ме бори съвестта, щото аз не съм виновна, че хлапето ми е … как се казва – хванало левкемия? Тя хваща ли се? Щото знам, че не е заразна, не е и по наследство. Тогава кво? Плюем ти на държавата, плюем ти и на здравеопазването …
Не мрънкам, не искам пари, некой да не реши, че за тва пискам. НЕ! Яд ме е на иначе толкова възмъжалия МАЖ Бойко, който е тръгнал да оправя ДЪРЖАвата на гърба на невинни душици, дет не знаят къде се намират. И т.н, и т.н. А госпожа Усмихнатата да почна да си бара ушите … да не кажа друго …
Яд ме е, драги зрители, много ме е яд. Бях се зарекла никога повече да не повдигам този въпрос, но подигравките следват една след една, все по-гаврени и по-гаврени. Вече си мисля, че целия напън с реформите, е, щото да ги пра’им на килограм, белким на похвалат от европейскио союз. Ама, нема, брате, похвала, немаааа! Нема! …….!
авг 24, 2010 @ 23:14:50
Ние всички имаме право да се жалваме от здравепогазването в Бълхария, защото всички полагаме усилия за подобряването му. Проблемът е във всеобхватността на проблемите. Опитвам се да се хвана за Теорията на счупените прозорци (сложих линка на името ми), може за Ню Йорк да е подействала, но тук…тук!
авг 24, 2010 @ 23:33:29
прочетох го, съгласна съм
авг 24, 2010 @ 23:46:36
Мем, тук, тук, именно тук няма да се случи, защото тези, които биха се радвали, ако и биха разбрали защо са… ами най-често със залепено определение луди. Уморително е да носиш това определение, да знаеш и да можеш е уморително. Направо си като едно изчерпано направление…, като заразен от рак.
авг 25, 2010 @ 12:43:42
След като ме въртяха няколко месеца за едно кирливо направление , което ми трябваше за синът ми, да му бъде направена Енцефалография, се отказах. Платих си като поп ,частно. Платих си после и томографа.Всичко за два дена мина. И всички док(ОФ)тори ме питаха – ама защо не се възползвахте от здравната ни каса?! Е, как защо?! Защото, ако се възползвах от въпросната, рискувах синът ми да започне да получва припадъци всеки ден от безумното главоболие и световъртежи, ето защо.А това “хванали левкемия” е не абсурдно, то е повече от изрудски израз и тотално тъпашки..! Абе…не ми се коментира., Лу, знаеш.Ужасно съжалявам,че покрай цялата тази гняс, мънекото Дени трябва да преминава. И изобщо дечицата. Ъхххх:(