Кой ме би през главата да съм си легнела следобед, че ме боляло тва и онва??? Кой, питам, кой???!!! След като измрънках(изсъсках) на Деница да дойде в стаята при мене да ми е под контрол, докато дремя, тя реши, че трябва да легне до мен и след кратко затишие(хитра е тя, хитраааа), реши, че трябва да ме масажира. Изведнъж усетих страшна болка в кокалчетата на гръбнака. Както по-късно разбрах, се е барабаняло върху тъй нежния ми гръбец с кафени лъжички. И, о, не! – не от пластмасовите. От ония – неръждавейките. Яко. Право по кокалите. След последвалото ръмжене, ударите се застопориха главно в областта на кръстта, но, тъй като и там имам оплаквания, си затраях. По-добре лош масаж от никакъв. Изведнъж др. Менгеле ми слезе от врата и изчезна някъде. Малко след като я усетих, че идва, усетих и неква странна непозната гавра в областта на кръстта, но, тъй като беше поносима болка, си затраях – нали не ме кара да ставам, да говоря и да гледам?! В следващия момент злият масажист се изгаври с ръката ми, с почти новият ми трицепс. Както се разбра – нарисувала ме е. Аз обаче се овъртолих от кикот и гъдел. То не беше боцкане, не беше чудо. Оказа се, че е нарисувала човече върху кръста ми и ръката ми. Голем гъдел. След този масаж не давам на дъщеря ми да се гаври с мене. Добре, че татко й си дойде от работа. Седна тя в него точно когато той реши да си прегледа спорта и айде познайте към кого я изпрати???? Мдааааа … Гаврата продължи, драги зрители. Нечовешка гавра с нежното ми туловище. Нечовешка. Няма да разкрия мъченията, твърде скорошни, болезнени и срамни са. О … някой е излял сок върху клавиатурата …