Прибирам се оная вечер, докопала заветния бейкролс с бекон и гледам на пътя ми една рошава пухкава маца. . Викам си: “Ай, ша я заобиколя, да не  я стресирам животинката, да не ‘земе да търти в тая поледица … то, верно, ще падне смях как не може да зацепи, ама да не причинявам излишен стрес на милото животно” И почвам да захождам, хлъзкайки се,  отдалече. В момента, в който я заобикалям, оня рошав звяр ми изфуча, моля ви се. Аз да не го стресирам котарляка, той да ми се кара … Що за отношение! Бях дълбоко възмутена!