“Ще те отворя аз, портиерче!” – ежи ми се насреща, нахилено. Така и не разбрах с какво заслужих това, но подозирам, че си изпробваше новонаучените реплики.

“Мамо, мисля, че теб не те смятам много за русалка тука …” – докато зацепя … трябваше първо да погледна, после да умувам – детето ме рисува като русалка … Толкова вълшебна и приказна ме вижда. Или поне аз така си мисля, но следващият опит е показателен – аз наистина съм русалка, както и тя. Виждат се вълните, опашките, облачето, скалата(?), която се оказа и пързалка със стълби. Определено има размах. Напоследък като се е разрисувала … имам една рисунка, в която гледам телевизия, там съм с дълга коса, като в старото време, дори  фината елегантна бенка на лявата буза ми е нарисувала, на телевизора отгоре има цвете и аз …хм … съм се разплула на стола. Разбира се, елегантно. При мене всичко се получава с финес. Дори когато се посинявам в некой ръб. На същата рисунка е нарисувала и себе си как гледа телевизия, нейният телевизор също има цвете отгоре. Имам рисунка, на която я къпя. Душът е нарисуван много реалистично. Чак загубих за момент дар слово от възхищение. На друга рисунка е навън в дъжда с чадър. Била съм я пращала на училище само когато валяло :roll:

“Дениии … идвай да си пиеш хапчетата!” – “Оооо, само не ме разочаровай!” – идея си нямам за какво иде реч. Постарах се, колкото мога.

След четири и половина-годишно дуднене най-накрая не издържах една вечер и я попитах къде й е копчето за изключване, натиснах нещо на врата, което беше последвано от хихикане и подканяне да съм й извадила батериите.

“Ииии, мамооо, ще ме изпреварите с Любооо …” – сакън ако не е първа. “Е … кво толкова?’ – невинно-тъпо питам аз, обувайки Любо. “Ще се панагьосам!”

“Мамо, днес тотално прекали!” – тва го вписвам в графата ‘ зверско наглеене”

Следва култовото: “Боя, че Любо е развълнуван!” – анализирайки писъка на малкия от Доналд Дък и сие патоци.

Както и любимото ми: “Мамо, излез и се бий като мъж!”

“Мамо, изпей ми само три песни … Неее, не тази, онази – алармената …  Сега на български … Няма да те прекъсвам, обещавам …”

“Деница, яж И сирене!” – “Амиии … само една хапка, за да има повече място в коремчето ми за картофи …” – с подмазващо-сладка усмивка се опитва да се измъкне.