Deni4ero’s Weblog

Така и така съм почнала да готвя (мислено, щото така по-лесно се поддържа фигура :-р), да взема да споделя набързичко две нещица, които са … мед, мед, мед … Първо по-лесното - пак са принцеси, ама с филе и кашкавал Щото кво му трябва на човек? - пълен тумбак и меко легълце … Лелееее, не бях такъв чревеугодник, пък кво станах … Та да се върна на принцесите - първото и най-важно правило при правенето на принцеси е да си пуснеш парти-грила предварително да загрява, за да не чакаш после излишно и да потропваш неврно с краче тип “аре, деееееее, до кога шъ въ чакааааам”, след това режеш си два филийчока примерно, нарязваш си филе ( или ако си имаш готово нарязано) да покрие филията (така де, няма да си играем на дребно) и отгоре се слага тънко нарязаният кашкавал. Тънко-тънко, един милиметър и се слагат да се пекат в парти-грилчето, а не като мене да ги чакам да станат, без да ги слагам вътре. Тарикатлък голем, ей, шъ ми изяде ушите некой ден. След малко, принцесите са готови, след като се зачерви кашкавалчето или след като позагори, кой както го обича. Прекрасна закуска, обед и вечеря са

Другото нещо, което искам да подхвърля ей така в пространството, са палачинки с малко по-различна плънкаааа. Тук за цел не е да описвам как се правят палачинки, а да наблегна на плънката, щото тя е малко по-важна. И тъй. Прави се сос бешамел. Ситно се нарязват краставички, морковчета, които е хубаво леко да се позадушат, за да поомекнат, саламче - може беконче, кренвиршче, лион-ка на Кен, щото другите са мижи да те лажи или каквото ви месце сака душицата, може малко грахче. Смеската от нарязаните неща се слага в соса бешамел и се разбърква хубаво плюс сол и черен пипер. И така. Взима се една готова вече палачинка и се слага на чиния, за да се сложи малко от плънката, да кажем 1-2 с.л. и се увива, така, че да не се излива плънката. Това упражнение се повтаря, докато свършат всички палачинки, а след това идва ред за наказателната рота да се види какво не му е хубавото на тия палачинки. И така, докато не свършат. Просто става едно блаженство за небцето, стомаха и всички известни чувства на човечеството.

Страшно ми се ядат зелеви сърми! Направо … страшна работа … и то тия, дето правех …веднъж, ама станаха чудо ли бе да ги опишеш, така станаха и от тогава няма зелеви сърми, дето така да са ме грабнали. Ей така ги направих - да кажем една средна зелка-лелка и се начукват листата, по-скоро тия работи - твърдите по тях (извинявам се, бягат ми думите напоследък и забравям наименованията), за да могат да се сварят по-лесно. Предварително е направена плънката от половинка кайма, 4-5 кафени чаши ориз, нарязан наситно кромид, черен пипер, сол, къри, соев сос, дом.сос. Абе, плънка, та дрънка. “Сичко требе да си е, както си требе! И така, плънката се вари, докато ти си блъскаш с чукчЕто по листата. Тъй като мъничките сърмички са по-вкусни и лесни за преглъщане, е хубаво големите листа да се нарежат на по-малки или както вече е на вкус. Некой може да обича тукмаци. Та на дъното на тенджерата се слагат горните листа от зелката и върху нея започват да се редят малките сърмета. След като е готов първият ред, идва изненадата на вечерта - вторият ред не е от сърмички, а от вкусни пилешки пържоли от филе плюс некво пушено месце. Следващият ред пак е от сърмички, по-следващият - пак от месцата, и така, до горе на тенджерата. Заливат се с вода, слага се една чиния да не вземат да плуват и се чака да се сварят. Стават акъловземаеми.

Ако си в свинско настроение, първо отиваш в най-близкия магазин за Елитни дрехи Втора употреба, където пръскаш минимално количество пари за максимално количество сравнително качествени дрехи - къде потребни, къде - не и си излизаш. Ако това не помогне, значи голямо прасе те е налегнало. Тогава продължаваш със стъпка No.2 - правиш си бисквитена торта. Не, не, хич не се притеснявайте, че ще трябва да варите тепърва кремовеее, мемовеее, хич даже не си го и помисляйте! В магазинчето има едни кремчета на др. Йоткер. Има ягода и шоколадов, може да има и други, но тъй като аз съм заклет фен на шоколада (дори в най-гадните ми дни, когато ми се повдигаше от него - пак не го щадях), си взимам 2 пакетчета от др Йоткер шоколад, 3 пакета обикновени бисквити (ама от най-обикновените) и един литър прясно мляко. Сега, чувствам се длъжна да поясня, че има два вида обикновени бисквите - едни в червени пакети и едни в сини. Има разлика във формата им и май и са с една-две бройки разлика, ама нейсе, все става вкусно. И такааааа - “изгонвате” чавето с татко му в отсрещната детска градина под предлог, че ще си почивате и почвате да “злодействате”. То на пакетчето на крема е описано как се приготвя, но да спомена и аз - сипва се 300гр от студеното прясно мляко в съда, в който ще го миксирате, сипвате едното пакетче крем и почвате да миксирате с миксера или този другия уред, че му забравих името, дето пасира - пасатора. Пише, че става за 3 минути, ама при мене става и за 1 :)  Казвам тези пропорции, защото ми е малък съдът, но, ако вашият е по-голям, може и удвоеното количество - 6оогр студено прясно мляко и 2-те пакетчета кремец. Става разкошно! Сега, пак да поясня, че не за друго “гоните” чавето с татко му, а, за да не ви подяжда откъм кремечето. Вие си направете сметка за колко чудно вкусен крем иде реч. И така, след като кремът е готов (две минути, както се разбрахме), се почва голямото мацане. В една голяма кръгла чиния, тортена, ако може, се реди първият ред - аз слагам 3х3 бисквити и отгоре смело и безотговорно слагам доволно количество крем. И се изживявам като един Леонардо, като един Микеланджело, като един Пикасо, ако щеш, макар че той малко грозно рисува, ама толкова може човекът. След това се реди втория ред, пааааааак обилно от шоколадеца, акто гледате да не го опитвате чак толкова много, все пак трябва да остане и за торатата. Идва ред на третия ред и пак обилно с шоколад, като вече и отстрани се маже. Не мой остана ненамазано място!!!!! И после бързо в хладилника! Хич не си и помисляйте да изкарате прането от хладилника и да го проскате. Първо тортата в хладилника! Те тава е! След известно време, като стегне кремчето, вадите тортата и ма’ате здраво и на воля!

Да ви е вкусно!

Много мразя, когато някой не си признае, че бърка някъде, а си завре главата у дирека и рита, че се и опитва да хапе. И, когато се опитваш да му я извадиш оттам, щото си милостив и добър, ти казват, че грешиш и не знаеш как става тая работа, заради една-единствена причина - “много си малък” или “шъ те видъ тебе”, “не мо’ем сме ‘сички съвършени като тебе” и дрън-дрън шикалки. И тва се предполага, че са интелегентни, умни и разумни хора. И тъй като мразя квалификацията “бесен съм”, щото не ми харесва идеята, да съм обладана от бесове, затова ще споделя, че се чувствам като разярен носорог в атака, дете му се иска да изрине плочките с рога. Толкова съм ядосана. Не може аз да хвърлям сили, енергия, усилия, нерви и всичко квото се сетиш, за да възпитам един добър човек, нелигав, в същото време да кипи от енергия, да прелива от щастие, да … абе, кво обяснявам, всички искаме дъ бест фор ауър чилдрен и да ми дойде некъв да не казвам к’ъв пикльо, дет не се вижда от земята, да почне да ми се гевези, не, гевези е сладка дума, да ми се лигундри, тръшка и вика, докато не стане на неговото, да се толерира това поведение с тъпото извинение “ама, той е малък, не разбира, сега му е такъв периодът” и като му кипне вече на човек и направи забележка, да му кажат - “аре, бегай, не си прав” Аааааааааааа! Не така! Аре, екскюз ме, ама не така, и то на моето дете! Аз нема да се мора да изграждам добро дете, да дойде лигнята, щото, видете ли,  срамежлив бил (егати срамежливостта, що не е толкова срамежлив, като се дере и пищи и се хвърля по земята или в магазините като заклано прасе)та … няма мойто хлапе да почне да го копира, пък, като си идело лигнето, мойто щяло да го забрави. Аре, не на мене тия. После аз съм лошата, че се карам на детето дане се налага. Аре, ако обичаш, леко у лево, да не фанем те сритаме, както си требе. Добричък бил. Кое му е доброто, бре, душо, че не разбрах - нещо не се сещам - добър е, че млъква да пищи, щом получи, каквото иска ли? Аха … криво разбрано добро … Както и да е … когато имам две деца, дай Боже, тогава ще видя точно толкова трудно ли е, колкото ми го описват или просто някой е изтървал края някъде и е забравил да го хване. Не казвам, че е лесно. Но трябва да има някакъв контрол. Не говоря за бой. В никакъв случай. Макар че едно шамарче по дупето в крайно критична ситуация няма да е излишно, стига да е на място и не особено тежко. Но детето трябва да знае докъде може да му се простират глезотийките. Щото иначе си те пуска по пързалката с ангелски усмивчици “виж мъ колко съм добричък, виновен съм”, за да ти играе на чувствата и си прави квото си иска. Абе … кофти работа са тва колективните празници. Я ги мразим от, има-нема, 8-9 години. То и други неща мразим, ама ся за тва ми се пише … до толкова ме е яд, че чак ми се прирева. Това е вторият случай, в който от яд и нерви за 2,5г насам ми се реве. Ама, айде да не ставам цинична, че … ще ми се смеят професионалистите

Извод от целата работа  -  Много баби, хилаво (лигаво) бебе!

Куплет 1 : Бяло е млякото, бял е снегът, бял е на всеки след баня … носът

Бяло е млякото, бял е снегът, бял е на всеки след баня … носът

Припев: Ойлариоооо, ойларио! Ойларио, чик, чик, чик, ойларио!

Куплет 2 : Синьо е небето, син е вирът, син е на всеки след боя … носът

Синьо е небето, син е вирът, син е на всеки след боя … носът

Припев: Ойлариоооо, ойларио! Ойларио, чик, чик, чик, ойларио!

Куплет 3 : Червено е виното, червена е кръвта, червен е на всяка маймуна … носа

Червено е виното, червена е кръвта, червен е на всяка маймуна … носа

Припев: Ойлариоооо, ойларио! Ойларио, чик, чик, чик, ойларио!

п.с. песента не е мое творчество, измислена от по-големи (на възраст от мене плувци преди мнооого, много години). Става за пеене край лагерни огньове, при леки и не толкова леки запои или просто когато се сетиш ( аз от два дена не мога да си я изкарам от главата). За мелодията, ще требе да звъннеш или просто да си я рецитираш. Голем сингъл е …

Балона

Не, не става дума за балони, циркове и клоуни, нито за балони с хелий Става въпрос за плувен 50-метров открит басейн, който е известен като „Балона“, защото зимно време се покриваше с нещо като платнище, което се надуваше и ставаше като полубалон. Но се поддържаше с ток и когато спреше токът, балонът спадаше. Веселба, а Особено, ако си вътре във водата и трябва да се изнесеш със скоростта на светлината, защото той спадаше бързо. Веднъж и на мене ми се случи по време на тренировка (преди дооооста години – да кажем около 20 … лелеее, толкова време ли мина …) Била съм около 10-годишно хлапе. Сезонът е зима, има сняг и всичко необходимо – ветер, ветер, и пак ветер плюс голем студ Помня, че вътре пространството се отопляваше с калорифери. Дали ги има още тия животни? Та, както и да е. Плуваме си ние тренировката в не особено топлата вода и не особено приятна атмосфера, защото, освен всичко друго, забравих да спомена, че и светлината не беше от най-силните. Беше полумрак. Иди, тренирай с настроние. Ама, когато си млад и нахъсан, ще преглътнеш всичко. Та, плуваме си, зъзнем си, мъчим се след цял ден училище, тренировка, занималня и пак тренировка, когато изведнъж настава паника сред треньорското тяло. Започва се едно ръкомахане, едно свирене, една суматоха. Наддигам аз глава и полека-лека разбирам – токът е спрял, балонът спада, трябва да се изнесем немедлено от басейна. Положението е наистина опасно, защото това нещо тежи много ( щом ток го надува и поддържа, нема да е леко). Излизаме от басейна, грабваме хавлии, кърпи, джапанки и в луд страх и почти в галоп се изнасяме от „местопрестъплението“. Страшничко си беше. И много впечатляващо за 10-годишно хлапе, почти апокалиптично. Е, после на спирката се събрахме и се посмяхме, подиграхме един на друг кой как реагирал и тичал Много сме преживели там … Една друга случка, която на мене ми е леко смешна сега, ама, тогава изобщо не ми беше смешно. Тъй като басейнът беше голям и открит, съответно и водата в него – много, трудно се поддържаше някаква прилична хигиена (на водата). И доста честно ставаше мътна, зелена, а дъното беше хлъзгаво Имаше и жаби. Да, за вас лъжа, за мене – истина Имахме едно такова упражнение за издръжливост – един час плуване кроул без прекъсване с определено темпо. На едно от салтата усетих, че нещо ми се качи на гърба и се повози с мене около дестина метра. Крещях си от ужас и погнуса във водата, ама, жабето хич не се и трогна от моите вопли Слезе си на неговата спирка и кой от къде е. Но за мене си остава голем спомен … страховит. Помня и, че по това време смениха обръщението „другарю“ с обръщението „господине“. И ние като млади тийнейджири се чудихме като как да се обръщаме към нашия треньор. Накрая, след всеобща глъч и веселба, решихме да използваме „другарю треньор“ Та така с Балона. Най-трудно беше да се плува лятото, когато наставаше ваканционният период и де що народ имаше в Пловдив, се изсипваше на Балона. И на никой не му пукаше, че ние се подготвяхме за лятното Републиканско и се хвърляше на поразия във водата аха-аха върху главите ни. Доста нерви хабяхме тогава. Тогава видях и най-дебелия човек в живота си. И до днен-днешен се възхищавам на смелостта, която имаше този човек да се хвърли по бански и да легне да се пече на самия басейн. Хвала, бих казала, за такива смелчаци! Те, такива требе да сме всички – да не се срамуваме от себе си, а да се отстояваме. … което няма нищо общо с плуването
И като заключение искам само да споделя едно стихотворение, любимо на нас делфинистите:

“Не човек, а желязо,
просъскал треньорът-фашист.
Тихо мъртвият казал:
“Не, делфинист!”

Ваш Патиланчо

Тъй като от’секъде хвърчат пилета вкусни и разнообразни, аз ще ви предложа нещо също толкова вкусно и питателно и даже пак има месце в него за заклетите невегетарианци.
Ингредиентс:
Няколко моркова, обелени и нарязани на ситно. 2-3 зелени чушки, нарязани на ситно. 2-3 червени чушки, нарязани на ситно, царевица от консерва или замразена, бекон, нарязан на ситно. И всичко се задушава в масълце и водичка в тиган, като се почва от най-твърдите неща към по-меките. Първо се слагат морковите, зелените чушки и т.н.  Става разкошно. Слага се сол и черен пипер на вкус или къри или квот’ ви душа сака.

Другото, което предлага нашето заведение “Тука е така” е нещо като “Китайска манджа с три вида месо” - пилешко, свинско и квот’ ви падне, може и нещо пушено да е. Също ви требе кромид стар, нарязан на ситно ( все пак нека да усещаме какво ядем, не да виждаме, пък и аз съм за естетиката в готвенето) чесън стрит или на скилидки, сол, черен пипер, червен пипер, къри, соев сос, червени печени чушки. И така, пилето е хубаво предварително да е сварено (може и бутчета, че по-лесно, пък и повече месце има ), свинското се нарязва на малки парчета, както и другото по вид месо. И така - задушават се кромидът, месата и чесънът (хубаво е да е стрит май), слагат се подправките и най-накрая печените чушки, нарязани на ленти или на малки парчета, по избор. Отделно се сварява ориз. Аз лично, първо го запържвам леко, за да не се слепва и след това го варя. След като и двете неща са готови, салатата е изядена, а питието изпито, китайската манджа се сервира, я с бира, я с вино, на който каквото му е сладко. Може (тук вече на помощ идва въображението) да се сложи ориза по средата и около него месата или обратното, или едно върху друго, кой, както му е кеф. Става страхотно и много приятно ухаещо.

Bon apetit!

Яни ми хвърля некви предизвикателства, на които требе да отговорим. Все пак с рицари сме израстнали, във времена на честност и достойнство и дъра-бъра, дъра-бъра. За съжаление от доста време не ми е оставало време да седна на спокойствие да прочета нещо, тъй като веднага ми се взима от мънички палави ръчички и се къса на парчета или се почва да се рисува. Затова съм вдигнала книгите мнооооого на високо … Поради същите ръчички не съм и купувала много книжки, но помня, че последните бях “Слонче в гората”, “В задния двор” или нещо от сорта, че остана у татко, “Трите прасенца”, като на всяка от тях аз най-подробно бееее-кам, мяу-кам, пипи-правя, ойнк-ойнк-ам или иначе казано грухтя папа-правя и не напоследно място цвиля като магаре, като да не забравям се виждат и две малки мишки, които също озвучавам много ефектно, църррррррркайки, от което мъничето изпада в бурен смях и всичко се почва от начало. Толкова за купуването. А и още една книга купих, но преди две години (срам, срам, срам) - “майката и детето” на един български автор. Доста добра. Мисля, че Христо Марков се казваше.
Относно четенето, отново опирам до гореизброените, плюс препрочитане на “Граф Монте Кристо”, обожавам я тази книга, “Тримата мускетари” и “Как да опазим семейството в неуправляемия свят” плюс Малкия мъж и малката мис.
Последните, които съм купила, са същите, като първите. Които искам да прочета отново - “Двете страни на любовта”, “Скарлет”- на Александра Рипли, втората част, “Шогун”
Еми, тва е, аз казах, че е срам, ама, живот, кво да го правиш …

Мразя боклукчийския камион, който минава всяка сутрин в 5.17. Събужда ме и после се въртя (наум, щото чавето спи върху мене) два часа и не мога да заспя. Той минава като летяща чиния с всевъзможни звуци, гада мръсен. И на всеки 10на метра намаля и се засилва, а моторът му така свири, че просто ти пробива мозъка. Иде ми да скоча и да го разточа. И тъкмо, когато заспя, Деничето се събужда и започва да ми върти главата наляво и надясно, да ми дърпа ръката, да ми бърка в очите … Мразя боклукчийския камион! Едно време имахме в двора вкъщи кофа, от ония сивите, и всеки вторник татко я изнасяше на тротоара на улицата и минаваше въпросният камион, взимаше си боклука и ни оставяше кофата. Чувам, че Бойко Борисов го дал тва предложение да се върнат пак тия кофи. Тогава нямаше и такъв боклук по улиците на всеки 100-на метра, през които има контейнери. Това хич не е ново, а добре забравено старо. Аз съм “за” да се върне това. Тогава, може би, няма да ми свири тая гад толкова рано сутрин. Сега ми се спи като стой та гледай, а трябва да ходя да се овъртоля в пясъчника като седнал Груьо в теменужките и да се пързалям на пързалката-слон, която е нечовешки стръмна, да придържам чавето, докато се катери на възможно най-високата катерушка и да ми блести слънцето в очите … Но първо да вдигна количката над главата си, за да я прекарам над колата на вуйчо. Офффффф, мразя боклукчийския камион!

Има ли ми нещо, няма ли ми … щом се питам, май ми има Доста народ оклюмал тия дни. Що така, бе, хора? Я кво хубаво време (като сезон, щото и тук се развали) е навън! Всички сме млади, зелени … айде на вън на чист въздух. Айде! Вятърът ще ви раздуха лошите мисли. И мене ме болят раменете, че ми изгоряха от слънцето, ама пак мишанкото ги катери като стой та гледай. Даже онзи ден в разговор с Niili ми хрумна идея как мога да припечеля пари. Да знаете, че си е лично моя! Мога да обучавам млади майки или просто майки, баби, дядовци, татковци, лели, чичовци, каки, батковци и който иска, как да играе лиана, катерушка, въртележка, кон, магаре, маймуне, стол и квот’ ви хрумне. Таксата ще е минимална, щото предполагам, че доста народ ще пътува от всички краища на страната, пък, като се разрастне бизнесът … ех, живот, здравей, здравей … ще мога най-накрая да купя на чавето триколка. Каквато и да е. Щото набезите към чуждите триколки са големи и едвам успявам да спра поривите й да не яхне и подкара въпросното возило към залеза … Та … заповядай народе, първият пристигнал, ще бъде обучаван безплатно.

Днес получих добра новина - няма да купуваме нова количка, ще ни дадат една доста добра. Съжалявам, че трябва да оставя старото возило, но много му пада гумата и хич нема да ми е смешно, когато излезна с две чавета на разходка - едното на дни, другото диво до небесата и тъкмо, когато съм по средата на улицата, срещу мене се засилват нагли шофьори, както се е случвало, ама тва е друга тема, да ми падне колелото. Голям фън е Направо почвам да се треса от яд и да пелтеча. Та, съм много благодарна на това момиче. Голям жест! В момента, ако някой ме чува - моля да дойде и да поиграе малко той ролята на диван, щото се изчекнах - мъничето гледа Мечо Пух, седнала е на бюрото, сложила си е главичката на рамото ми, а аз надничам зад нея, за да виждам какво пиша и малко се сгънах на една страна, а тя не дава да ставам. Та, ако ме чува някой … sos, sos, sos … помощ, бе, хора, няма ли милост в сърцата ви, пролетта не прогони ли всички мрачни чувства, другарче в нужда се познава нищо ли не ви говори …вече не си чувствам дясната страна … Ако все пак някой дойде и аз съм вкоченена, моля ви, не ме гъделичкайте!