нова явка

9 коментара

Другари!

От днес насетне срещите ни ще се провеждат на ново място http://deni4ero.info/–😀

Всички постове и коментари ще бъдат преместени с вещата помощ на верни ятаци.

Надявам се, там да ви харесва, както ви харесва и тук😛

Дисмис.

Фон Отворкова

36 коментара

От една седмица живея в некъв пир на разточителство на чувства, емоции, разтапяне и приготвяне за рождения ми ден. Бате подкукуросва Деница и тя, в искрената си любов към мене, е готова да обърне и света само и само аз да съм доволна. Пита ме какви подаръци искам, постоянно овързва разни неща и ме осведомява, че това ми е подаръкът за рожденния ден, пише отгоре ‘мамма’, брои дните до рожденния ден, осведомява мало и голямо за него, кани, който види за ‘партито’, рисува, даже днес ми нарисува и тортата, с татко си са в абсолютен комплот. Имах ‘наглостта’ да я овикам тази вечер (с право, разбира се, ма кой ти гледа и слуша) и хлапето ми вика:

– Ама, какво ти става, защо се караш? Нали утре имаш рожден ден?

:roll:  :roll:  :roll:  :roll: 🙄

Това е най-сладката подготовка за мой рожден ден евър! Направихме и торта с нея. Тя търпнеше да помага два дни. Кичи ме … пардо, украсява ме за рожденния ми ден – слага ми обици, корона и тензух, който ми го защипва с щипка за пране за косата, за да ‘съм имала и аз дълга коса’😀

Да живей!

 

с малки букви

има 1 коментар

намирам се отвъд хоризонта. където и да е това. огненочервено небе. с различно огненооранжеви облаци. разбира се, че има вълни. на фона на небето изглеждат червени, но всъщнот преливат в топлата гама между зелените ми очи и размекнатото ми съзнание. пясъкът е копринено мек. ненапразно е измислен изразът ‘пясъчна коприна’. а? а? хванах ли ви, морски хора :P  най-накрая ме хвана и мене зимното негодуване. доста чифта уши и носове смених тази зима, а дори не съм излизала толкова много. не ми трябва дюшек в морето. мога сама да се люлям на вълните. ние с тях сме приятели. мечтая да се науча да танцувам хула. тва е моят танц. понякога. друг път, като танцувам, чувам дъщеря ми да ме пита що съм се била кълчела :roll:  ми … кълчи ми се. но не сега.

тюх

15 коментара

Сън.

Мечта.

Сън-мечта.

Dream.

Dream.

Dream-dream.

А сега, де?

 

Фон Отворкова

5 коментара

„Ще те отворя аз, портиерче!“ – ежи ми се насреща, нахилено. Така и не разбрах с какво заслужих това, но подозирам, че си изпробваше новонаучените реплики.

„Мамо, мисля, че теб не те смятам много за русалка тука …“ – докато зацепя … трябваше първо да погледна, после да умувам – детето ме рисува като русалка … Толкова вълшебна и приказна ме вижда. Или поне аз така си мисля, но следващият опит е показателен – аз наистина съм русалка, както и тя. Виждат се вълните, опашките, облачето, скалата(?), която се оказа и пързалка със стълби. Определено има размах. Напоследък като се е разрисувала … имам една рисунка, в която гледам телевизия, там съм с дълга коса, като в старото време, дори  фината елегантна бенка на лявата буза ми е нарисувала, на телевизора отгоре има цвете и аз …хм … съм се разплула на стола. Разбира се, елегантно. При мене всичко се получава с финес. Дори когато се посинявам в некой ръб. На същата рисунка е нарисувала и себе си как гледа телевизия, нейният телевизор също има цвете отгоре. Имам рисунка, на която я къпя. Душът е нарисуван много реалистично. Чак загубих за момент дар слово от възхищение. На друга рисунка е навън в дъжда с чадър. Била съм я пращала на училище само когато валяло🙄

„Дениии … идвай да си пиеш хапчетата!“ – „Оооо, само не ме разочаровай!“ – идея си нямам за какво иде реч. Постарах се, колкото мога.

След четири и половина-годишно дуднене най-накрая не издържах една вечер и я попитах къде й е копчето за изключване, натиснах нещо на врата, което беше последвано от хихикане и подканяне да съм й извадила батериите.

„Ииии, мамооо, ще ме изпреварите с Любооо …“ – сакън ако не е първа. „Е … кво толкова?’ – невинно-тъпо питам аз, обувайки Любо. „Ще се панагьосам!“

„Мамо, днес тотално прекали!“ – тва го вписвам в графата ‘ зверско наглеене“

Следва култовото: „Боя, че Любо е развълнуван!“ – анализирайки писъка на малкия от Доналд Дък и сие патоци.

Както и любимото ми: „Мамо, излез и се бий като мъж!“

„Мамо, изпей ми само три песни … Неее, не тази, онази – алармената …  Сега на български … Няма да те прекъсвам, обещавам …“

„Деница, яж И сирене!“ – „Амиии … само една хапка, за да има повече място в коремчето ми за картофи …“ – с подмазващо-сладка усмивка се опитва да се измъкне.

Приказни игри

4 коментара

Тва, Деница да поиска да легне следобед, не е добре, по принцип. И мене ме плаши. Щото тя приспива цялата къща и продължава да буйства. Щетите после са неизброими. Но вече на два пъти ме изненадва, като идва с покана към баща си и мене да сме си полегнели следобед. Аз веднага захвърлям всичко, което правя, загасям телевизора, хващам бате под ръка и щастливо се втурвам към леглото, където ще опъна гръбчето да почине. Горката заблудена стара жена! Попаднах в капан. Айде, приказен капан да го кажем. Оказа се, че диването искало да играем. Що ли пък реших и аз, че наистина ще спим :roll:  Играехме на не какво да е, а на приказки. Първо минахме през Червената шапчица, като на мене се падна да бъда ловецът. Бате си беше избрал лесната роля – на вълка. Демек, изяжда бабето и внучката и заспива, че дори захърква. Аз трябваше да поря кореми и т.н. След това си избрах да играя Спящата красавица. Хем съм красива, хем ще се впиша в ролята идеално. Че чак сто години. След 3-секундо замечтано замижаване, бидох сръгана с кискане и опити да ме целуне малката зверюга, че тя била принца и щяла да ме събуди. Пет минути се опитваше да ме събуди, като при всеки опит да ме целуне, косата й ме гъделичкаше и се разсмивах неистово. Оттогава реших, че ще го играя храстче или в най-лошия случай голям камък. Малко след това дойде и малкият пич. Той на леглото не прави нищо друго освен да скача. Сестра му се хвърли с див ентусиазъм след него, сбориха се с татко им, мене ме оритаха и аз пак си пострадах. Винаги, абсолютно винаги, озовем ли се и тримата или четиримата в леглото, страдам единствено и само аз. То ни се скача върху корема, краката, влиза ни се рязко с коленете, опитвам се да ги озаптя, което е повече от невъзможно, а бате се кефи на масажа … абе … дива работа🙂

Днешната игра беше (бате я измисли) ‘кой пръв ще си заспи’. Той спечели. Аз, докато се натуткам, той захърка, а Деница се премести и започна да го ръга: „мамооо, кажи на тати да спре да хърка, че не мога да спя“. Не, че е имала намерение да спи. Само след малко измисли играта ‘кой пръв ще си овори очите’. Аз не се включих. Нито бате. Не, че Деница остана разочарована. Тя си ни ръгаше постоянно, отвиваше, завиваше, дуднеше … докато не издържах и избягах🙂

Миднайт

3 коментара

Успели сте, някак си, да приспите диванетата си. Браво на Вас! Сега, в никакъв случай не си и помисляйте, че с това се слага край на задълженията Ви. След като положите морни телеса, повъртите се доволно, докато си намерите най-удобното място(как да не ви убиват ребрата), се отпускате и заспивате. След известно време сте изтръгнати от дълбок сън чрез изкуството на хъркане и веднага след това сте притиснати в менгемето ‘две деца срещу една майка’. Вече може да заспивате. Заспали сте. Спите дълбоко. Докато чувате познатия звук ‘фу-фу’, който вече е преобразуван в хриптящото ‘фър’, което означава ‘дай сок, не се мотай’. Протягате ръка, не го усещате, изправяте се, леко понатискате другото чаве(да не е идвало на Вашето легло) и продължавате да търсите сока. Няма го. Това означава само едно – на ум пищите с всичка сила, а шептите ‘ухххх, ужас … аман’, т.е. – търсите сока из завивките. Намирате го, изляло се е порядъчно количество и сега плувате в чудесен сок от праскови. Чавето е мокро. За първи път нямате под ръка дрехи за преобличане през нощта. Късмет си викате, а? Нееее … Гавра. Ставате и си хвалете чувството за мързел, което Ви е обзело и не сте прибрали дрехите от сушилника – там има дрехи. Преобличате го, обезопасявате района и лягате. О, забравих – поради липса на нощна лампа, щото така и не намерихте ‘лампа, която се светва ей така и е с принцеси’, си светите с мощен фенер, който точно тази вечер е изчезнал, сте прибегнали до помощта на детския фенер, който свети с картинки на Йори и Прасчо и вместо да доприспите хлапетата, Вие всъщност ги забалявате до умопомрачение(Вашето). До тук с предисловията. Следват указанията. Най-накрая сте легнали(ура). Трябваше Ви доста пуфтене, но нищо. Вие сте горда майка на диви хлапета, Вие сте … герой на социалистическия труд, не Ви плаши нищо. Завивате се и се опитвате да се отпуснете. В този момент, с лек елегантен шпиц, малкото дзверче си изкарва крачетата от одеялото и се проска върху него. Три посред нощ е. Колкото и да е топло в стаята, не е време за театър „Босиногия“ и деликатно, плавно и решително завивате немирните крачета. Няма време за отпускане. Явно има некво натиснато копче, защото палавите крачета, все така елегантно и в шпиц, излизат, като този път излиза първо едното, после другото. Освен това се започва едно въртене … ‘обезопасяването’ се разваля и хлапето пак е върху мокрото петно. Имате един-единствен изход – слагате непромокаемо нещо върху петното и сваляте възглавницата върху него. Сега трябва да се свали и другото хлапе до това място. Сега и Вие. Точно така. Е … краката Ви стръчат навън, ма кат не слушате бате кога’ Ви разправя, че професорът казал, че се за добър сън трябва да се спи с чорапи, на Ви сега. Да Ви стърчат и да Ви измръзнат. Срамота. Накрая лягате в любимия диагонал и почти се прегръщате със съня, когато крачетата изпълняват своя вълшебен танц. И така до самозабрава.

 

Older Entries

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.