Липсва ми майка! Липсва ми времето, когато бяхме заедно. Когато се връщах от работа и й се обаждах да дойде да ядем пуканки и да пием бира. Да ходим до болницата и да седнем на някоя пейка тя да си почине. Как разсмиваше сестрите, които й слагаха системите. Да се шегуваме с леко черен хумор. Да ме заплашва, че ще ме ритне отзад 🙂 Да я взимам от театъра или тя мене от работа. Да стоя до леглото й. Да се смеем и да танцуваме. Да се „подиграваме“ със сестра ми и да изпадаме в луд смях след това. Да ме успокоява. Да се грижи за мене. Да се грижа за нея. Да си говорим. Липсва ми, когато отида вкъщи при тях, с татко да образуваме комплот срещу майка и да я бъзикаме, че дават Мел Гибсън по телевизията, а то да дават Георги Първанов. Голем смех беше, еййй … Да седнем пред вратата и аз да мрънкам, че димът от цигарата й ‘се в мене идва, където и да седна. Лиспва ми смелостта и духът, който имаше да окуражава всички и себе си. Въпреки всичко. Липсва ми сега, когато имам детенце, да й се радва, както се радва и на мене … И все още те търся, когато влезна вкъщи. И все още посягам към телефона да те чуя. Просто така.

Advertisements