Сигурно съм голямо мрънкало, ама хич не ми харесват тия огромни камиони, които минават по нашата хубава тясна павирана улица. Сега всекки се е втурнал да си слага дограми, да си строи кооперации, да ма’а с ония ми ти чукове, да ръмжи с ъглошлайфа и хич, ама хич да не мисли за съседа. Спомням си с носталгия времето, когато си седяхме на тротоара и я минат 15 коли по улицата на ден, я – не. А сега трябва да чакам по 10 минути с детето на ръце, за да мога да пресека и да си влезна в къщи. Абе, кошмар, ти казвам. Има моменти, в които не се чуваме какво си казваме или така бръмчи и бумти, все едно ти минават през главата. Протестирам!

Advertisements