Днес бяхме до „Социални грижи“ да подадем молба за следващата година да ни изплащат смешните и жалки 18лв детски. И тъй като в момента и двамата с бате Спаси имаме ниски финансови постъпления в семейната каса, решихме да питаме дали няма да се класираме за получаване помощи за отопление. Нямах никакво усещане дали – или, но бяхме длъжни да пробваме. Оказа се, че доходът ни от 383 лв е голям за въпросните помощи. Таванът за тричленно семейство бил, забележи, 204 /двеста и четири лв/, за да ти отпуснат 50 лв помощ, примерно. Аз просто издивях. Не на женицата отсреща, която беше достатъчно любезна да ни сметне и уведоми, а на гадните законодатели, които и представа си нямат, явно, как се гледа дете с 380 лв. Че искат още по-високи заплати и още по-нови автомобили. Тук ми иде да псувам, но речникът ми е беден, а и не подобава на умньо като мене таквиз приказки. Сещам се онова стихотворение за стълбата, дето, колкото по-нагоре се качвал човек, толкова по-сляп ставал за околността и реалността. Е, нашите политици са в това положение. Само да не паднат от по-високо, че повече боли.

Advertisements