В нея става въпрос как Десито решила да си приюти стадо птички. Много красииииви, красиииииви птички – шарени, сладкопойни, приказка птички. Всяка сутрин те будели Деси с красивите си песни. Не знам, драги ми читателю, като как си я представяш ти тая работа с буденето на птички и дали изобщо някога ти се е случвало такова вълшебство, блаженство, бих казала, но за нашата смела героиня, захвърлила пушка на една страна, пояс – на друга, се оказало самата неподправена реалност в плът и кръв ( птича плът и кръв ). Та решила тя да ги осинови, като благодарност за нежната им песен в ранни доби. И всеки ден оставяла на оградата хлебец – пресен, вкусен хлебец, за да могат врабчовците да си хапват от него, да свикнат с нежното любящо присъствие на Деси и да започнат най-накрая да си искат сами хлебеца да го ядат от нейната ръка. Само се надявам птичките да са малки, щото, ако са големи, доста време ще й отнеме да ги храни една по една от ръката си, но това са си лично мои опасения …

Но не щеш ли, птичките изчезнали, на тяхно място се появили големи черни гарги, искащи да заемат мястото на малките птиченца, но Деси дала твърд отпор – казала: “Аз няма да развъждам гарги, я” и спряла хлебоподаването. Изминало много време от този ден, когато веднъж се сетих да я попитам какво става, аджеба, с нейните малки шарени сладки любимци, когато тя ме сюрпризира с неприятната новина. Даже мога да кажа, че ми я захвърли в лицето като котарак, захвърлил вече ненужната мъртва мишка … както и да е, аз много се смях. С глас се смях. Със сълзи се смях. До припадък се смях. Неистово се смях. Оказало се, че малките душанки били кръвожадни животни, т.е. хранели се с месо … Е, как ще ядат хляб, питам аз, тогава? По-скоро ще отхапят от наша Деси, но не и да опитат хляба, колкото и да е вкусен, пресен и ала бала …

Какво мога допълня за край? Мисля, че след тази новина, нищо няма да е толкова смешно и подобаващо за

Край на Глава Втора

 

 

Advertisements