Днес трябваше да отида до една детска борса да купя на детенце пантофки. Ама брули ония ми ти вятър, не е за разправяне. Е, как пък от един хранителен магазин, три будки за вестници и едно тото, само тотото успя да ми развали 50 лева? Както и да е, тотото успя малко да ги поразвали. Качихме се в таксито, а вътре плющи люта, люта още бясна чалга, ама нема начин – молих се да е поне Радио Веселина, че там чат-пат пускат и нечалга, ама – ядец! – диск си беше … Влезнахме в магазина, а пантофките – от грозни по-грозни и от скъпи по-скъпи. Карай, викам си, требе да ‘земем нещо, не може да ходи босо малкото Маугли. И кат се почна едно мерене … ‘ма какви са тези боклуци, дето ги правят, бе, драги зрители, ама това пантофки за малки деца ли са, бе, ми те ще им развалят крачетата, бе, нали сега се учат да ходят … Отказах се. Отидох в съседната борса. Там пък положението на оборот – страхотно сладкки пантофета, на половината цена, обаче със същия проблем – крачето се криви настрани. Бррррррррр …. !!!!!!!!!! Айде пак в първата борса и пак мерим останалата част от пантовчетата, дето не ги бяхме мерили. Ама те едни грозотиииии … а, то, миличкото, като я пусна да ходи и хуква към щанда с играчките и натиска копчетата едно след друго на пеещите мотори, аз след нея, че те струват камила с рога и голям цирк. Както и да е, с големи компромиси от моя страна ( най-пострада моето его, че са малко грозни избраните пантофки, пък и много скъпи, бе, 16лв). Кви са тия хора, дет’ ги слагат тия цени?!! Да не говоря за дизайна … но него го изкоментирах вече и се почна следващия гърч – да хвана такси, за да се прибера, че и гоня час – да не изпусна кухнята на детето. И се почна – едно такси – на повикване бил, 2ро – не работи, трето – не работи, автобуси – йок. Аааааааааааааааааааааааааа … а е едно духовито … дет се казва в приказката – веят бури, веят хали. Студ, студ, студ. Както и да е. Дойде едно такси и пак не случихме на музика 🙂 оказа се некъв денс мих, дето няма нищо смислено в него и после главата ти е огромна … ама поне хаванахме кухнята, аз от нерви изядох две вафли, 4 пилешки крилца като стой та гледай и сега отмарям доволно … ама, много ме е яд за грозните пантофи … а най-трудното беше, че през цялото време Деница я нося на ръце, щото вече не иска да стои в количката, а тежи 12 кила … а, да дойде някой да ми каже нещо – толкова съм заякнала …

Advertisements