Докато Тя приспиваше Чавето, взе, че се поизнерви доста. Първо му пя и танцува половин час, а то нагоре-надолу по нея като асансьор. Накрая нервите й не издържаха и Тя го остави на леглото и отиде да хапне втора порция вкусни спагети. През това време Той задрямал. Задрямал още заспал. Заспал още захъркал. Захъркал, не, ами захъркотевил. Юнак бил Той, ей! Планини можел да премести с  една хъркотевица. Майка свинка, загубила малките си и викайки ги, грухтейки, не можела да го надмине. Носорог в атака ряпа да яде. Не, не! Не, носорог – стадо носорози. В това време Чавенце я привикало нежно: „Мамооо“ и Тя отишла да полегне до него. То почнало да я гали по главата … и да я поскубва … нежно, де. А през две секунди й дърпало главата и я целувало, от което Тя развила вратни мускули като на Мистър Олимпия. И, докато То ритало, приспивайки се, Тя чула забравено свирукане в нощта, и то за трети път тази седмица. Чула песента на щурците. Не, не на „Щурците“, на щурците. Абе, те не пееха ли само лятото? И пак този копнеж по лято, топло, море, зелено, бира, вълни, плаж, тен, дълги дни, къси нощи, ах, какви нощи … Лято, лято, ама на Нея й пеели на ушенце посред зима. Изведнъж Тя се усети, че реди забравено стихотворение: „Ей, другарю мил, ти защо не си се мил? Математиката не знаеш и да учиш не желаеш.“ Неусетно Чавенце заспало, а Тя се отправила за трета порция спагети. От къде място в тая крехка душа за толкова ядене и до днес никой не е разбрал. Това било загадка, измъчваща колегите й като как така може да погълне две пици и нищо да й няма. Още по-неусетно Той спрял да хърка и задишал леко, а пустият му файл още не се е прехвърлил. Тва е – нета у Щатско се скапА. „Лека нощ, мое мило мече!“, пожела Тя на Юнака и се отправи към поредната доза спагети. Ох, някой да ме спре, ще стана 100кила, докато родя!

p.s. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

Лека нощ, ден! Добре дошли, спагети …

Advertisements