Вуйчо е ковач. Нема да говоря за минусите да живееш редом до такъв майстор, щот можеше да си избере да шие гоблени, да плете на хурка или да рисува, ама нейсе. Желязото го влече, дядо тва му е предал, жив и здрав да е! Много е деен и умеен човекът и от хоби този занаят се е превърнал за него във вадене на хляба. Което идва да покаже, че е добър майстор и взима сравнително по-евтино от другите двама майстори-ковачи в града. То хубаво тва, лошо нема, ама … като търсите ковача, ай’, гедайте на кой звънец звъните, де! Щот’ ми писна вече! На неговия звънец с големи букви пише „КОВАЧ“, а всичко живо се изсипва да звъни на нашия звънец. Особено в почивно време – от 2-4 часа или другото любимо време за притесняване – рано сутрин в събота и неделя. Под рано имам предвид около 8-9часа, дет се вика по тъмни доби още. Еми … малко прекалено е, а? Няма, бе, един няма, който да е дошъл и да не натиснал дъ ронг звънец – ама било то бизнесмени, стари хора, самотни жени, мангусти, нема ти казвам, брате, нема. Слиза ми няква гугутка от големия джип, със скъпарските дрехи, с тъмните очила ( то слънцето залязло, ама нали е пич), с дъвката в уста и бааааамммм! – къдет не требе. Ама, чушко зелена, не виждаш ли какво пише на звънеца? Идва другия – той пък се пише предприемач и е приватизирал майстора-ковач като собственост – тук вече няма никакво спазване на благоприличен и благоразумен час, някакъв нормален тон на разговр – всичко е викане. Идва съседката от отсрещния блок в 2.15 и почва – „Ангелеееееее …“ и, ако Ангел е имал благоразумието да не се обади до 15 сек се надава нов вой, по-мощен „Ангелеееееееееееееееееееееее“. Ей, лельо, ако скочим, че ти скъсам косата косъм по косъм … ама нали съм пацифист, ще се задоволя с лош поглед и стръвнишка забележка. Другата форма на повикване е – „Ей, (тук следва свирукане), майсторе, едни шила ти нося“ или само подсвирване … до откат. Ама, аз само един път ще дам откат … Другата група, любимата ми, са мангустите. Техните вопли варират от комшу, майсторе, свиркане, идване на групички и говорене на безкрайно висок тон, прескачайки се един друг, докато ковачът им обърне внимание и най-най-най-любимото ми – манге, сутрин рано, неделя, огласява квартала с незабравимото: „Бати коваааач!“ през пет секунди, като маяк. „Бати коваач … бати ковааач … бати ковааач“ … Елеееее … що не съм от македонскиьот край, ми съм само македонска булка!?! Че като излезна с чифтето, че като запуцам без предупреждение, на месо … ама на – на всичкото отгоре съм и пацифист … ай, да му се не види …

Та … моля ви се, бе, хора, четете какво пише на звънците на хората! Може да излезе някой по-лош от мене и тогава идва страшното.

Advertisements