На отиване към Била видях един кон да ака. И то в движение. Явно беше отработено това упражнение, защото го извърши с такава грация и финес, че дори зрителят не би усетил, че става нещо в конските му чревца, ако не го беше видял. И с още по-изящно движение успя да изхвърли творението си конско извън брезента, който му бяха сложили, за да предпазва улиците. Но какво беше изумлението ми, когато видях каква лична хигиена поддържа конят – повдигна си опашката, за да не се изцапа. Тук вече бях длъжна да ръкопляскам и ако ръцете ми не бяха заети да бутам количката, определено щях бурно да аплодирам красивото, интелигентно, чистоплътно животно.  Следващото нещо, което ме изуми, беше невероятната ловкост, с която колите избягваха купчинките.

На връщане от магазина видях нещо, което … е, не, това трябва да е ден на чудеса – на спирката, на която никога не е имало кошчета, видях кошче и с щастлива усмивка се затътрих към него да си изхвърля хартийките от изядените вече бонбони Линд, когато, о, не, второ кошче на по-малко от три метра до другото!!! Тук трябва да си призная, че се просълзих от умиление. Това беше явен знак, че нашата мила, скъпа, прескъпа Родина е тръгнала към поправяне и ще я бъде. Но …

… това беше до след два часа, когато се сблъсках с грозната реалност очи в очи. Чакайки да ми извадят зъб, дочух следния разговор:

зъболекарката: – Къде живееш?

момчето : – Ами, да Ви кажа честно, бездомен съм

з. : – Как така си бездомен, къде спиш?

м. : – На пейките на Централна гара, железните.

И разговорът продължи в този дух и с уговорката, че едно младо зъболекарче, на което му трябвали точки, щяла да го лекува във Факултета безплатно. Не ме разбирайте погрешно. Виждала съм клошари – помня на Античния театър идваха двама-трима и смърдяха като за цял отбор, а това момче дори не миришеше. Беше нещо зле с краката и с голям диоптър. Каза, че в някакъв стол му давали седмично един буркан ядене, а някой му бил подарил телефон за 20 лева. Тя му даде 10лв и момчето само дето краката не й целуна, а една баба, чакаща до мене, каза, укоряващо: „Сега няма да се оттърве от него“

За следващото нещо, което вече ме изкара извън кожата си от яд, няма да разказвам, защото ще трябва да разкрия тъмна част от характера си, пък аз съм добро дете, не искам да се поддавам на тез низки страсти … въпреки че вече го направих веднъж …

Накъде отива този свят, Боже, накъде …

Advertisements