Няма да говоря за страшния Бог, за Когото ни говорят поповете, а за Бога, в Когото вярвам (Който е същият, де) и Който е доста добър, нежен, любящ и грижовен. От къде знам ли? Първо, вярвам в Бог от 17години. Винаги съм знаела, че Е такъв, но го изпитвам всеки ден, откакто се роди дъщеря ми. Проблясна ми една нощ, когато за пореден път скочих от леглото, за да видя защо мрънка беееебенцето ми. И в този миг разбрах, че, както аз скачам всеки път, за да видя защо плаче, всеки път, когато се смея с нея, всеки път, когато тя падне и чака да й помогна да стане, да й избърша ръчичките и да потъркам коленцата, за да минат, всеки път, когато ме чака да я нахраня или облека и да се погрижа за нея по всякакъв начин, така и Бог прави абсолютно същото за мен (нас)със същата безусловна любов. Когато съм сама в нощта и няма на кого да се оплача, знам, че мога да се обърна към Него и да помоля за помощ. Не е нужно да ида в храм, да запаля свещ и да се моля. Той е тук – до мен, в мен, в сърцето ми и успокоява всяка моя притеснена мисъл. Знам, че няма да ме накаже, че на Сирни заговезни не съм яла сирене или каквото се прави, нито пък на Черешова задушница ще ми се скара, че не съм раздала на съседките череши или не съм казала „Бог да прости“, ако ми дадат торбичка с лакомства. Ще Му  стане мъчно, ако сгафя някъде и не осъзная гафа си и не отида при Него и със сърцето си не кажа: „Прости ми!“ Ще Му стане мъчно, ако не Го помоля като приятел да ми помогне, ако не Му благодаря за помощта, която ми е оказал … Те такъв Е Богът на моето сърце – добър, нежен, любящ и грижовен 🙂

Advertisements