Вчера, вече зверски изгладняла, влизам в магазина, до който се докопах със сетни усилия и се разтреперих от вълнение. Толкова много неща за ядене имало в тоя свят, а не само кроасани с шоколад! Идеше ми да целуна пода от умиление пред кулинарното изкушение пред мен, но шкембето ми и ниското кръвно ме отказаха тутакси от намеренията на ума ми. Айде, де, ще си угаждам на акъла … След петминутна почивка и взимане на въздух започнах трескаво да посочвам – сок за чавето, за мене – салата европейска на „Денито“, салата пиле с гъби на „Денито“, задушени картофки с чесън и копър, локум, два сандвича (то пък се оказа, че в едната опаковка имало по два броя), та се сдобих с най-вкусните 4 сандвича на света. Елеееее, натумбих се като добрата свиня Груьо. Салатите и картофките оставих за вечерта – да опита и бате Спаси Вертикалното. И идва вечерта, бате Спаси Вертикалното от обяд се точи на картофките и на салатата от пиле с гъби, отварям аз въпросната кулинария и що да видя – о, свещена мухлота! – мухъл до мухъл и до мухъла пак мухъл! Потърсих трескаво срока на годност – в годност си беше. С ужаст и трепет отварям европейската салата – ох, отдъхнах си, здрава си беше … така, де, нищо й нямаше. Ама, ме доядя на тия от „Денито“ Може ли такива работи да правят?!!? Това е риторичен въпрос, не отговаряйте. Много ми стана гадно и днес щях да ходя до магазина да го върна, та да могат собствениците да се разправят с доставчиците си, ама един друг магазин ме отклони от пътя 🙂 Мъчно ми стана и за бате Спаси – като дете се радваше и чакаше мезето за виното … душанката ми той … ама, аз знам къде правят страхотни картофи с шунка и кашкавал и ще му се реванширам. Не, че не яде пак от вкусните крилца на любимата си жена, ама … що ще ни цакат с мухлясала храна, те нас?

Advertisements