Сутринта по Нова пуснаха доста шокиращ запис от мобилен телефон как едни ученици се гавреха и шамаросваха учителката си, сверили я в ъгъла на стаята. Подскачаха около нея, псуваха я, шамаросаха я, викаха й … като стадо маймуни. Бях просто потресена и изумена! Да не говоря, че този, който снимаше, не се намеси по никакъв начин, за да спре този тормоз. Не, че съм го и очаквала, но все чакаш да се случи. Дори на почти 2-годишната ми дъщеря й направи впечатление, че не е редно това, което се случва. И последва коментар на някакъв човек от обществото, не разбрах, за съжаление, какъв беше, но, явно, е бил някаква важна клечка, който тъпо се извини с неадекватната реакция на обществото. И престанах да го слушам, защото почнах да пелтеча от ярост и възмущение. Какво общо има обществото за това, че някой тъп тийнейджър е решил да бъде задник? Че е решил да се държи като дебил? Какво му е дало правото да си мисли, че като на външен изглежда по-добре (според неговите критерии) от учителката, може да я бие и псува? Какво му дава право да се поругава с една жена, която иска или поне е длъжна да го научи или да му предаде даден урок. Къде са родителите и техният контрол тук и какво общо има обществото с възпитанието в това семейство? Не мога да разбера защо винаги се обвинява обществото за несвършена от тебе работа? Обвиняват Бойко Борисов, че не се справял с боклука. Ми няма да се справи, докато има дребни мързеливи душици, които си хвърлят боклука отстрани на кошчето, а не в кошчето. Няма да се справи, докато има майки и бащи, които пред очите на невръстните си деца си хвърлят фасовете, обелките, хартийките, кутийки през прозореца на колата или до дървото, или някъде, само и само да не си го поносят, докато не намерят кош. По същия начин обвиняват нещастното ни, скапано и уморено от простотията около него, общество за това, че даден човек – родител – не си е свършил работата като такъв. Не е достигнал до сърцето на детето си и няма респекта му и страха, ако щеш, защото детето освен приятел в лицето на родителя си, има нужда да види в него и авторитет – някой, който ще го насочи към правилния път. Някой, към когото може да се обърне за съвет. На когото ще може да се „подчини“, защото неговите сили като малък човек не стигат за самостоятелно решение. Просто съм бясна на всеки, който сочи другия и казва – той е виновен. Да не забравяме, че, когато сочим човек с пръст, другите ни три пръста сочат към нас!!!!! Да не казваме „обществото е виновно“, когато ние самите сме си виновни за помията, в която живеем. И аз съм била тийнейджър, и аз съм имала досадни учители, но никога не ми е хрумвало да искам дори да пострадат, да не говорим, аз лично да нанеса побоя. Това просто е недопустимо! А уж сме развито общество. Какво развито общество – гноясало от гадни рани, които пръскаме с парфюм, за да не миришат и старателно избягваме да лекуваме, щото оздравителният процес е леко болезнен и щипе. Какво да се пена повече?!! Докато ние самите не си свършим работата, никой друг няма да ни помогне, да не говорим той да ни свърши работата. Никой не обича да върши чужда работа. Особено ако е тежка.

Advertisements