Яни ми хвърля некви предизвикателства, на които требе да отговорим. Все пак с рицари сме израстнали, във времена на честност и достойнство и дъра-бъра, дъра-бъра. За съжаление от доста време не ми е оставало време да седна на спокойствие да прочета нещо, тъй като веднага ми се взима от мънички палави ръчички и се къса на парчета или се почва да се рисува. Затова съм вдигнала книгите мнооооого на високо … Поради същите ръчички не съм и купувала много книжки, но помня, че последните бях „Слонче в гората“, „В задния двор“ или нещо от сорта, че остана у татко, „Трите прасенца“, като на всяка от тях аз най-подробно бееее-кам, мяу-кам, пипи-правя, ойнк-ойнк-ам или иначе казано грухтя папа-правя и не напоследно място цвиля като магаре, като да не забравям се виждат и две малки мишки, които също озвучавам много ефектно, църррррррркайки, от което мъничето изпада в бурен смях и всичко се почва от начало. Толкова за купуването. А и още една книга купих, но преди две години (срам, срам, срам) – „майката и детето“ на един български автор. Доста добра. Мисля, че Христо Марков се казваше.
Относно четенето, отново опирам до гореизброените, плюс препрочитане на „Граф Монте Кристо“, обожавам я тази книга, „Тримата мускетари“ и „Как да опазим семейството в неуправляемия свят“ плюс Малкия мъж и малката мис.
Последните, които съм купила, са същите, като първите. Които искам да прочета отново – „Двете страни на любовта“, „Скарлет“- на Александра Рипли, втората част, „Шогун“
Еми, тва е, аз казах, че е срам, ама, живот, кво да го правиш …

Advertisements