Днес също случка, която … ето я – отиваме към най-близкия банкомат с Маугли и точно на един завой една кола е спряла и единият прозорец е леко отворен. Вътре има мъж и жена по на около 40години. И виждам как жената изхвърля през прозореца един лист смачкан точно до врата, така, че да не хвърчи много. Явно упражнението е било много често повтаряно, защото тя не се затрудни въобще. Много се възмутих! Става въпрос за централен булевард в Пловдив. И почнах да си каканижа аз, както си му е редът – „ей, селяни, може ли такива работи, с много такива ще се срещнеш мамеее …“ обаче сърце юнашко не изтрая и в последния момент свърнах към тях, наведох се, вдигнах хартията, подадох я на жената и й казах: „Извинете, изпуснахте си нещо …“ Тя побърза да го вземе, а мъжът смотолеви: „А, да, изпуснахме си го, благодаря!“
Та си викам: „Бре да му се не види, тарикати с тарикатите им. Деница, че е на 1,9м почти, си взима боклучетата от земята и отива и си хвърля в кофата, а тия лонгури се правят на голям камък и си хвърлят боклуците по централните улици“ Селяния, бе, селяния. Като казвам това, нямам за цел да обиждам хората от село, а имам предвид тоя гаден селски манталитет, дето е завладял хората. Кво толкова ще ти стане да си подържиш смачканата фактура, като не ти трябва? Ми отдели си я някъде назад в папката и тогава я хвърли. Еееееееейййй … За пореден път се убедих и в нещо друго – “ с мед се хващат повече мухи“. Първо мислех да ида и да им дръпна едно конско, но, подозирам, че бих отнесла некоя псувня, от която щеше да ми кипне кръвта, а хлапето не ми дава да се карам, та реших со кротце и со благо, и со малко кютек да ги накарам да се замислят.

Advertisements