Днес за първи път се равиках, за да не кажа разкрещях, на един шофьор, който за едното нищо щеше да ме блъсне с количката. Отивам аз на консултация с чавето, то се накиприло в количката, сложило си даже слънчеви очила (брех тия хлапета днес, нямат две годинки и вече слънчеви очила, та слънчеви очила) и си вървя бодро, използвайки количката като бастун по обясними причини. Идва ред да пресека една малка уличка и се обръщам назад да видя идват ли коли. И точно в този момент един голям бус зави с такава бясна скорост, че едвам стопирах. Е, те тука вече не издържах и се развиках: „Дай мигач, бе, бате!“, ама с много лош тон. То не, че е за хвалба тва, ама ми писна, бе, драги зрители. Егати смотаната държава сме, щом искаме сами да се претрепем. Тоя като ме чу, си пусна мигачите. Кел файда, питам аз, след като вече си завил, че и едва ли не на 4-та влиза в ззавоя. Ааааааааааааа … давам си сметка, че, откакто родих, съм станала много зла. Преди тихичко си дуднех под носа, ама вече не се издържа. Другият ми проблем, като излезна с количката на разходката, е, все има кацнали коли по тротоара и все така са седнали, че или са по средата, или са на целия тротоар. И аз трябва да слезна на улицата, където карат бесни шофьори, които пък изобщо не те пазят. Що шутове са изяли от мене с надеждата да се покаже шофьора и да му направя забележка, ама, на, нито една не е засвирила за близо две години. Даже една шофьорка веднъж ми излезе с: „Ох, много добре ви разбирам, ама разберете ни и нас, шофьорите“. Че ков имам да ви разбирам на вас? Имаш си кола, караш си я по пътя, а не на тротоара, както вече веднъж разказах. Като няма къде да спреш – е, паркинг под път и над път. Ама, платен бил. Ми тогава ще си ходиш пеша. Хем нема да затлъстееш, хем ще си минеш по-напряко. Много добре осъзнавам, че в момента срещу мене ще скочат всички шофьори в опити да ме разточат, ама, хич не ми пука на жилетка. И на тротоара ли вече нямам право да вървя, м… м. с….? Близките ми викат: „Не се обаждай много ,да не излезе някой да те ступа“ Еми, ако му е толкова акъла да ме ступа. Да го видя как ще ступа бременна жена с друго дете в центъра на града. Аз, разбира се, когато се карам, не използвам груб език, само лошо гледам и леко осъдително. Ми сещайте се, бе, да му се не види, не сте единствени на пътя. Да не споменавам блъснатите майки с бебета на пътя пък. Да не споменавам, че на всяка трета къща, кооперация или паланка й се прави ремонт, пътят е страшно прашен и мръсен и пак трябва да се търсят заобиколни пътища. Даже татко ми направи забележка днес сутринта преди да тръгна за поликлиниката, че mi били мръсни гумите на количката. Ми, викам, улиците не са от стъкло, а и кво – ще ме глобят за мръсна количка ли? Той се смее, смей се, ама аз мога ли да се дупя след всяка разходка да мия гумите на количката, щото ни е мръсен градът, държавата? Като бях в Австрия, една мръсна кола не видях. Верно, че там поне си спазват законите. По-скоро, както ми обясни австриецът, който ни разкарваше из прелестите на Виена и Баден, са им много високи глобите. А не 10-50 лева. Ще ги дадат тук като стой та гледай 10-50 лв. Бях свидетел как ученици се прибират от училиче, тва в Баден, на 20на км от Виена и той спря, нашия шофьор, за да пресекат, а те дори не бяха на пешеходната пътека. А той беше безкрайно спокоен, нито бипкаше, нито се ядосваше, нито някой зад нас направи забележка на хлапетата да се разбързат поне. Ама, тва тук нема как да стане. Пътната ни култура, както всяка дурга, е под всяка критика … Бре, кво се отприщих да критикувам тия дни … То и други примери имам, айде, ще ги оставя за другия път, когато се разлютя пак.

Айде, стига толкова облаци – слънчицето ни чака 😀

Advertisements