„Lord of the dance“ ще са тук и аз няма да ги видя! Направо ми се къса сърцето от тази горчива истина, която ме зашамари от вчера така яко с големите шамари …

В съседство с кухнята на детето има частна детска градина и тръгвайки си днес от кухнята, видях група частни хлапета, накичени на бетонната ограда да изпращат с луди крясъци в пристъп на обич една от другарките, явно. Като ги наближих, крясъците вече бяха отправени към мене и едва долових „твааааааааааааааааааа“ и виждайки сочещите пръстчета към земята, бързо схванах, че долу на земята има нещо, което си искаха. Нагънах се на две, на три и им подадох нещото, но (защо все ми трябва да се правя на велик педагог?!?!?!?!?!?!), подавйки им го, казах „тва, моля“. Все пак така уча и дъщеря си, така са ме учили и мене, така е възпитано и както казва Зайо от Мечо Пух: „Така е правилно и така трябва да бъде!“ Та, казвайки „тва, моля“, едното частно хлапе ми се изсмя подигравателно в лицето: „бахахаххаха, моля, хахахахаххаха“ и се преви в луд кикот, че съм казала „моля“. Викам си:“ Сяааа … аз ли казах нещо нередно, не са ли научени тия деца на ‘моля’ и ‘благодаря’, което също не чух, освен дружния смях, пък, ако родителите са пропуснали (?????????) да ги научат, тия учители кво правят. В носа ли си бъркат, комари ли броят, на мухите ли се плезят в заниманиятааа?“ Щото таксата за тази частна градина е 1800лв годишно, като вътре не влиза храна, консумативи, нищо. Само обучението. Което, май, издиша яко.

Какъв човек трябва да си, за да се ядосаш сутрин рано в 7 и да изразиш гнева си с бибитката на колата си? Ми, 7 сутринта, е, бе, вуйчо! Сапикяй се малко!

Ама за „Lord of the dance“ НАЙ МЕ Е ЯД!!!

Advertisements