Вчера следобeд след хубавия предиобeд и обилния обeд си немАх друга работа и най-накрая сглобих къщичката на чавето, която му я бяхме взели миналия Първи Юни. Ама, не бързайте да ме осъждате – тя тогава дори не можеше да ходи още сама 🙂 А и пише, че е а деца над 3 години, а наш’то гардже нема дори 2. Таралеж в гащите си вкарах! То, верно, че помагачеството от нейна страна беше на ниво! На аналитично ниво, бих казала ;), та се наложи да я „изгоня“ да помага на татко си да чистят с прахосмукачката … като той се предаде тотално и буквално и я остави тя да бръмчи 🙂 Аз, бидейки оставена сама, с будна архитектна мисъл, набързо построих къщето и така разрешихме дилемата – ще я извеждаме ли в дъжда и гръмотевиците или не. Разбира се, за нашето диваче нема правила и то реши, че не само през входа се влиза, като използваше и страничните страни за влизане. През прозорчетата изкарваше едно бебе, после излизаше да си го вземе и така, докато на мене ми се зави свят. Само се молех, да не награби така и брат си и него да го премята като прани гащи из къщата. После с татко си вкараха почти всички играчки вътре и така. До тук добре. Аз не бях насилствено вкарана вътре, че сгъвките са ми малко трудни и болезнени, но, виж, сутринта … ах, лелееее … така грубо бях изритана от леглото само и само да ми се покаже картинката на къщичката … още ми се затаварят очите за сън … Тада ме пита човек, кой ме би през ръцете, кой ми наля акъл къщи да строя …

Advertisements