… е въпросът, който винаги ме е изумявал, като бях малка. Както и сега, де. Помня, че моите другарчета от градината и малко след това от училище или просто от махалата искаха да са кой лекарка, кой учител, кой инженер, кой не знам кво, кой милиционер… А аз не знаех какво искам да бъда и си мълчах и се чудех и се маех защо не знам какво искам да бъда и най-вече защо не искам да бъда тия неща. След години, като поотраснах малко все още не знаех какво искам да стана. Помня само, че накарах с едно изречение да хвърля майкa ми в луд смях. Бях в трети клас, тренирах като ненормална от сутрин до вечер (както и моите съотборници, де), имах някакви успехи и една вечер, връщайки се в 21.30 от всекидневния цикъл тренировка-училище-тренировка-занималня, явно нещо съм била във възторжено настроение, защото казах гордо и уверено: „Аз ще градя кариера в плуването!“ Хау! И майка падна възнак от смях. После, като се освести, отиде и ме „наколади“ на татко какво съм казала и те двамата дружно се смяха на мой гръб. Аз кариера в плуването не развих кой знае колко 🙂 Само до 8-ми клас.  После си мислех, че мога да бъда преводач. Ама, нейсе, не станАх. После започнах работа в един магазин, после в една банка, след това в друга банка, докато най-накрая ми просветна какво искам да бъда – „книжен плъх“ … Искам да бъда администратор. Т.е. да работя в администрацията на дадена фирма. И станах 🙂 Това беше най-хубавата ми работа (тук не включвам майчинството), която съм работила с най-голямо желание и настроение. Ровех се из документи, правех отчети, друг вид отчети, проверявах, кореспондирах с министерства и аганции, с незнам си кви служби и други още институции и т.н., и т.н., и т.н. Ама тва го разбрах, като станах на 30. Отде да знам като съм била на 5,10,15, че това ще е най-вълнуващата професия за мене?  Та ми се струва малко тъп въпросът „Какъв искаш да станеш, като пораснеш?“ То, хлапето, милото, не знае какво означава, тръгнало да става полицай или вълшебница и що вълшебница? Щото на майка му косата не й харесвала и искала да я промени 🙂 А може би днешните хлапета са по-развити от преди 25-30 години? Или аз съм била по-… така … нали 😀

Advertisements