В рошава глава – рошави мисли.

Ядосала съм се тия дни на държавните болнични учреждения. Първият път раждах в Торакс и бях изключително доволна от абсолютно всичко – от първия път, в който стъпих в клиниката, до момента, в който ме изписаха с бебето и последващите прегледи, които ни се полагаха на двете. Разбира се, за всичко си плащах, но, все пак, това е частна клиника. И най-сърдечно я препоръчвам тази клиника наляво и надясно. Поне, доколкото разбрах, в Пловдив е така. В София не било така. Няма значение. Този път ще раждам в държавна болница. Единственото хубаво нещо там е, че родилното отделение е ремонтирано преди няколко години и все още е запазено, но!!!! Ще давам пари на ръка, за да ме гледат, както трябва по време на самото раждане и след това, иначе те захвърлят като куче и никой не се грижи за тебе, не те и поглеждат, после ще давам пари за ВИП стая, на всичкото отгоре ще трябва да нося абсолютно всичко за бебето – от а-я, плюс за мене, плюс, както се оказа и чаршаф. Просто съм обезумяла. Не може място, в което се ражда нов живот да те карат да се чувстваш като … като … и аз не знам. Не бива такова място да ти действа депресиращо. В неделя ми се наложи да отида там и след като се върнах, ми трябваше минимум половин час, за да осъзная къде се намирам. Яд ме е! Ако знаех, че ще ми излезе почти същите пари, щях да си ида пак в Торакс и нямаше да ми мигне окото, ама, на!

Тигрови комари имало било. Голямо важно! Да не би, когато комарът се е засилил да ме хапе, се спре учтиво пред мене и ми каже: „Добър ден, госпожа, аз съм тигров, драконов, носов, кравешки, човешки комар и съм на път да те ухапя. Казвам ти го информативно, за да знаеш.“ И кво ми го показват увеличен не знам си колкократно тоя тигров комар, все едно като ме ухапе, ще се спре, ще ми полети пред погледа, уголемил се незнайно как, за да мога да му видя тигворите петна, а аз да трябва да се заям с него и да кажа: „Никъв тигров комар не си – тигрите са на райета, а ти си на петна“ Пука му на жилетката на комара дал’ шъ го видъ, ил’ – нема.

Като не знаеш как да говориш с хората, просто си дръж устата затворена. За да не се налагат последващи разговори. Толкова ли е трудно да си мил, любезен, спокоен? А все трябва да ръчкаш и да ръчкаш, и да ръчкаш, докато не накараш човек да се чувства никой или докато той не ти скочи да стане караманела? Айде, по-добре, първо со кротце и со благо … пък после кой откъде е …

И те така!

Advertisements