Замина бате Спаси на Металика. Толкова вълнение, толкова суетене, толкова туткане нивгаш не е било. Нито едни дънки, нито едни джинси не му се видяха достойни за Металика. Не бил суетен ли? Морееее … ела да видиш как не бил суетен – раницата три пъти си я пренареди кво да си вземел. Пък как така щял да бъде на стадиона с „джапанки“, „луда ли съм била“, „хората там ходели с кубинки“ и гвоздеят на изумлението – „ти за първи път ли отиваш“ … де, бреееее …

Най ми е притеснено, че ще пътува с кола. Знам, знам – всички сега ще скочите – кво толкова? Ми страх си ме е, бе, хора. Гадните новини само с тва започват. Притеснено ми е! А той дори ми се скара, че съм се притеснявала. Знам, че целия свят се движи на колела, това си е мой проблем и все пак нещо ме е стиснало … Най-спокойно щеше да ми е и аз да съм с него, ама нема начин … айде, приятно изкарване на всички … я, че си давим мъката с половин чаша бира 😦

Advertisements