Виж какво, господин бакшиш, тва отпред на корема ми е 6кила живо тегло, включващо бебе и разни други съставки, а не чувал с картофи. Така че, айде, ако обичаш, не уцелвай всички дупки и неравности по пътя, не се прави на Шумахер, щото, ако на тебе и на бебето ви е кеф, на мене не ми е. Аз съм деликатен човек и от всичкото това друсане се разгембвам тотално от болка … Ей, ти, вторият бакшиш, с вид на селски тарикат-плейбой и с ланците по врата и гривните по ръцете, тва, че съм бременна, рошава, тромава и ме взимаш от Окръжна болница и, че искам да ме доставиш на определена спирка, не значи, че съм от окръга и да ме караш из града като песинджър 57 … забрави ги ти тия истории. И хич не ми се прави на ощипана булка, като те питам накъде така поемаш по дългия маршрут. Що не минеш през Труд за по-напряко, а? Аз тоя път 8 години съм го вървяла и пеш, и с кола, и с автобус, той ще ми каже на мене къде било по-пряко и как сме щели да сме били стигнали вече … Трай си и си козирувай. В случая, аз съм ти шефът! Я, как хубаво си можел да питаш от къде да завиеш … Ами, ти, бе, душицо ненагледна шофьорска на бус 26 … къде си го засилил тоя бус с тая скорост да гониш светофар и да задминаваш 6-цата, че и на спирката да не спреш? Как да ти сигнализирам, че искам да слизам, да не говорим да стана от мястото, да придържам корема, хлапето, себе си, че и да се установя пред отворена врата, като си се засилил като Асафа Пауъл на ГР на Монако? Аз кво – в движение ли да скачам? Аааааааааааа …

Advertisements