Аз съм суперЛюбо Или поне така ме нарича тати, а мама ми казва „малкото котенце на мама“. Тя така казва и на Деничето. Най-накрая го видях това чудо, дето все ме риташе, докато бях в коремчето на мама. Зачислена ми е като сестра. Много дива, бе! Леля ми казва на мама, че била пожар, а една приятелка на мама, Нийли-то, казва, че била перпетуум мобиле или домашен генератор за електроенергия. Само ако можеше да не крещи така тоооооооочно, когато заспивам … Тя не знае, но аз усещам, когато ме гали по ръчичката или главето, когато спя и хич да не си мисля, че не я усещам как ми дърпа крачетата, докато ям. Имам страхотна сестра! Като порасна, ще я пазя, както тя мене сега ме пази и не ме дава на никой друг освен на мама. Даже и тати не може да ме гушне без предварителното разрешение на Деничето. Даже започва да плаче, ако някой друг иска да ме гуши. Аз не плача. Аз към кротошана на мама. Плача само ако реши да ме къпе, а не съм се наял още, ама ще я оттуча от тоя й навик мама. Когато някой каже, че съм кротък, мама започва да прави странни неща – почуква си по главата, дърпа си ушето, удря в масата, поглежда назад, хвърля сол през рамо и започва да се поплясква като бейзболист преди удар, казвайки: „А, дано!“ Айде, че на мене ми се приспинкА. До скоро. Аз ще ви навестявам често, че чувам, че контролът му било майката

п.с. о, забравих да се похваля, днес ме заведоха на двора при дядо, много хубава дрямка си направих там под асмата, ама онва дивото, дет ми е зачислено, пак крещя като в гората … помагаше на дядо да пере килим … дано и на мене ми помага така за нещо …

Advertisements