Светлина се ежеше нейде из коментарите, че не съм казвала колко трудно било с две деца, пък как едното било събудило другото, пък как другото събудило дядото и так далее, и так далее. Ми не е много трудно, честно казано, ако имаш едно диво, едно кротко (пу пу!) и едно самоотвержено и послушно (понякога) дете.  Кое е третото ли? – е, па, бате ви Спаси, как кое … Но пък понякога си е егати лудницата, егати менажерията – играя го ту биберон за единия, ту лошо куче за другия, ту шепнейки крещя, ту закачалка, и то за дивачето … виси на мене като на лиана, бе (пък то 13 кила тежи вече)… как пък не я кръстих, верно, Маугли … ама на … знае ли човек, когато си поиска 100% дивак, то ще му се даде, както се казва в Библията – стъпка стъпкана, стърсена и преливаща … Та тази вечер всичко на куп ми се насъбра … време е за сън, а от известно време аз изпадам в луд потрес по това време, щото Деница ме качва на шейната и ме разнася като прани гащи из цялата къща и за да не я приспивам един час ( тъй като етапът с милото галене, целуване и разглеждане на ръчичките остана безвъзвратно в миналото, щото то е … брррррррр … скачане, хвърляне, блъскане, тропане, а другото – кроткото (пу пу!) спи на 50 сантима от нас … и аз само съскам, карам се, шептя, крещя, по някое време заспя, щото едвам гледам, то, дивото продължава да блъска, събуди ме, аз издивея, щото и малкия проплаква и бам-бам шамарас от василяс по дупЕто на Дени4Ето … и пак отначало 🙂  )  вече имам тактика – предупреждавам я да ме слуша много, ама много внимателно, че след като си изпие ‘някуто’ (сока, млякото) да заспива, щото няма да предупреждавам, а направо ще я плескам по дупЕто. Е … имаме си още малко уговорки и кандърми след това, но, общо взето, се кротна. Ама не се издържаше, бе, драги зрители … то няма спирка … цял ден да тича, пак нема да се умори. Тича навън като изоглавена, рови се в пясъка, язди една пръчка като кон, блсъкат се с колички с дядо си, вкъщи се прибираме и почва да обикаля масата, без да й се завие свят … отделно се чекне по мене, както вече споменах и като си легнем, се продължава … аааааааа … та тази вечер малкия реши да се присъедини към нея с ясната цел да ме подлудят. Да, ама аз съм старо куче, не се давам така лесно … преборих се и с двамата наведнъж. Та така … не е лесно, ама е интересно 😉

Advertisements