Татко е голям детешар, както, може би, вече се е разбрало. Игрите, които си играе с Деница, са много и хубави. Всичко обръщат на игра. Похвално. Но някой е … просто … смех голем … Иска си Деничето онзи ден да пие вода и двамата с татко си менкат шишето с вода. В момента, в който татко пие, Деница започва да му тропа с пръстчета по шишета, ама доста силно. Аз, съответно, наставнически казвам, че, когато някой пие вода, не трябва да го закачат. Сметнах, че е възрано да се споменават змии и други влечуги, които тя не знае, да не говорим, че нема да схване смисъла. И идва моментът, в който е ред на Деничето да пие вода, надига шишето и татко с усмивка почва да й потропва по него. И се хили, а Деница хич не й дреме. Аз пък му викам – е, ся … що правиш така, а отговорът беше: „Ми тя що ми прави така?“ Сещате се, че избухнахме и двамата в смях, ама „бабата“ … „бабата“ е много ценна

Advertisements