И така, обрахме гроздето. Така, де – татко и бате Спаси го обраха, аз бях по почистващата част, щото да ме качиш на стълбата сред гъмжащото от паяци, миризливки и пчели грозде, нема как да стане. За сведение – брала съм грозде, ама повече се не лъжа. Докато метях, за да не стъпква Деничето падналите зрънца грозде и дворът да заприлича на голяма лепяща дъвка, видях сумати паяци в надпревара за нещо си. Явно, викам си, дошла е тяхната олимпиада. Само не разбрах защо едните бягаха насам, другите натам, и то в панически страх. Аз успях да убия два, другите избягаха. Мразя ги тия гадини и тва си е. Деница настъпа с кеф и сила един от ония черните големи бръмбари … грозна картинка … Та по темата. Деничето помагаше с каквото може и с всички сили. Помагаше в измиването на бидоните в сортирането на гроздето в меленето и в помитането на боклуците и в изчистването след това на съдовете в папането на солети и в дивеенето и в боя с растенията и в чекнене по стълбата и така …
На място от събитията – Таласъмка Гугуткова

Advertisements