Април. Без значение коя година. Рок кръчма. Хубава кръчма. Приятели. Глъч. Музика. Камъни. Облицовка. Весел, приятен, красив, леко мотан, доста забавен младеж барабани по каменната стена на кръчмата с една вилица на всяко барабанно соло не само на Ларс Улрих, но и на останалите пуснати след него. Смях. Много смях. Още смях. Пържени картофи. Бира. Скрити погледи. Изненада. Покана за танц. Чорапи с пръсти. По-висок е от мене. О, Боже, каква нежна прегрдъка – сякаш ме скри от целия свят. Ще я помня за цял живот. Танц. Приглушен говор. Така си мислиш само, щото си гладен, хич не е приглушен, танцуваме до тонколоните и викаме в ухото, но е толкова приятно да си гушнат така нежно. Продължаваме да танцуваме. Смеем се. Не казвам за какво. Все още ме усмихва. Не е кръчма за танцуване. Ние продължаваме да танцуваме. Виждам един човек, който ни гледа усмихнато. Моят най-добър приятел. Радва ни се. Събувам си обувките. Каза ми, че съм много висока. Продължаваме да танцуваме. Аз съм по чорапи с пръсти на каменния под. Аз му отговорих:“Баба ти е висока“. Все още ми го повтаря и се смее. Каза ми, че ме обича. А е първата ни среща. Песента свърши. Отивам си със смесени чувства. Друг рефрен от вечерта е реплкита на учителя Йода „Дъ бой ис гууд“ Смях. Много смях. Още барабанене по камъните с вилицата. Взимам вилицата и си отивам вкъщи. Изравям от дървата за огрев малка поставка за вилицата. Правя ‘награда’ за най-добър барабанист Издълбавам „The best drummer“ и го обгарям със запалка за по-автентично. Смс-и. Dust in the wind. Смях. Още смс-и. Бира. След известно време сватба. И поздрав от кума ни – моя най-добъръа приятел – Bad Company – Feel like makin’ love. Каква по-добра песен за началото на една любов? Както и друг път съм казвала, мислех, че танцувахме пет минути, а, според кума ни, било половин час …

Advertisements