Днес ни изгониха от люлките. Щели да пръскат с отрова за бълхи. Отидохме си. Преди това обаче, Деница и Любо бяха решили, че трябва да ме подлудят. Любо го е взел това решение още от вчера и си го спазва тъпо и упорито, ама сега кой се смее, а? Ахахааааа  😉  Отидохме при татко и той тъкмо тръгваше да излиза по работа и Деничето се залепи за него, хвана му ръката, подаде му нейния сок да си го сложи в джоба и тръгнаха на разходка. Любо все така ме гледа в очите и се залива от смях, гъргори ми и току решава, че ще плаче. Да, ама, майце му не е съгласна. Паля количката и тръгваме към Била. Така и така е хубаво времето, така и така сме сами, поне да свършим малко работа. По пътя за Била минаваме през площадката и що да видя????? – майки с деца люлят яко децата, други се чекнат на пързалката, а на два-три метра от тях има залепени листовки с черепи, че е пръскано с отрова. Ок, викам си, не са ги видели, ще сигнализирам по некъв начин, малки деца са тва, все пак. Махнах на някаква жена да дойде и тя тръгна с репликите: „Гергано, гледай го! … Гергано … гледай го“ Гергана беше 4-5-годишно момиченце, което трябваше да нагледа около2-3годишния си брат, който се люляше на люлката. Дойде женицата и аз й казвам: „Преди половин час пръскаха с отрова“ и какво беше изумлението ми, когато в отговор чух: „И?“ кво ‘и?’, бе, душо, двете ти деца си ги изложила на отрова, не се ли сещаш? Ми, викам, опасно е за децата, кажете и на другите хора. „А, добре, благодаря!“ и кой откъде е. Връщам се след около 15-на минути, тëтята седнала на пейката, лаф-мо’абед, листовката й пред очите, не казала на никого … Аз си изпълних моя морален дълг. Тях като не ги е еня за здравето на децата им, що аз да се притеснявам, ама не бива така, бе, драги зрители, ми мънинки душички са тва, може ли такива работи? Продължавам, явно, да не разбирам нещата от живота …

Онази вечер разправят по новините, че 14 тона шоколад с изтичащ срок на годност ще бъде разпределен по училищата и даваха репортаж от некво училище, където дечурлигата се кефеха на шоколадите. Обаче някъде в края на репортажа казаха, че децата се притеснили, че няма да могат да изядат 14 шоколада за 20 дена. Бре, като скочих, кви деца сте вие, бре? Да не можете да изядете 14 шоколада? Никви деца не сте вие, еййй. Повредили са ви тия ваш’те родители. Бате Спаси се смее и вика да му го били дали на мене. Еми … да го дадат, нема да го върнем 😉

Advertisements