Гърлото ме боли. Сякаш се е стеснило. Или има нещо заклещено в него. Много е болезнено и с всяко вдишване става още по-болезнено. Отиваме към татко. Сестра ми ни чакат там. Организирала е прощално парти по случай заминаването им. Отдавна не съм я виждала толкова весела и усмихната. Как се качиха тия люлки чак горе на жиците? … Аз пък как успях да ги сваля? Влизаме в двора при татко. Слънчево е, топло е, хубаво е. Боже мой, какво става? Едвам дишам от бока. Тъпа огромна болка, стегнала гърлото ми. Задушавам се. Тежи ми. Каквото и да каже Спас, страшно ме дразни. Много боли. Какво става? Умирам … Усещам се, че Деница е легнала с всичката си тежест върху гърлото ми. Дърпам я от мене и започвам да дишам нормално. Не мога да повярвам, че не ме боли вече … оооооооооох … за малко се разминах … значи това било да те душат … вече е следобяд и аз все още съм уплашена от случилото се и току си проверявам дишането

Advertisements