Страшно много харесвам „Отнесени от вихър“ и „Скарлет“. „Скарлет“ ми беше нещо като настолна книга в много тежък за мене период и откривах много неща, които бих искала или които ми се случваха и я чувствах страшно близка. Разбира се, и аз като Скарлет обожавах Рет 😉 До толкова много я харесвам „Скарлет“, че толкова време след като я препрепрепрепрочетох за пореден път, картините са толкова живи в ума ви, толкова ясни, толкова цветни и толкова истински … Само като затворя очи и си представям Балихара … и Скарлет, намусила вежди на братовчеди си или на госпожа Фитцпатрик … или Кити Кет, яхнала пони или как казва първо собственото си име, вместо ‘мама’ и как Скарлет хвърля огледалото и вика: “ Самомнително чудовище! Всички деца първо казват ‘мама’ и след това собственото си име“ и после как се хвали пред отчето колко е гениална нейната дъщеря или как се събужда със сълзи от пулсиращия въпрос в главата й „Защо?“ Или как танцува до изнемогване, как предпазва дъщеря си, как препуска с кон, как флиртува с други, но копнее за Единствения, как усеща аромата на кафе в Дъблин, как си спомня думите на Мами, как е щастлива, че е призната от Рет в кралския двор на представянето й … лелеееееее … липсва ми тази книга и преживяването с нея … минимум две години не съм я препрочитала, а е толкова жива в мен … яд ме е на филмираните версии – отвратителни са, нито героините са избрани според МОИТЕ представи за Скарлет, да не говоря, че даже режисьорът на филма „Скарлет“ е имал наглостта да преработи книгата и да филмира абсолютни глупости … Много, много, много ме е яд … Единствената филмова версия по книга, която ми харесва, е тази на „Властелина на пръстените“, всичко друго сакс!

Advertisements