Гуши татко малък Любо, аз бързам да направя (стопля) яденето на Деница, за да я нахраня и да взема малък Любо и да освободя татко да ходи да ‘папа и ‘ пинка’ и той, както увещавам Деница, като защо дядо й не може да остане вкъщи. Да, де, ама точно в този момент малък Любо решава, че нещо не е съгласен и надава мощен вик, с което ни стресва всички, а татко, веднъж окопитил се, му казва по мъжки: „А ушите? А ушите с маркуча, де! ОТ едното ще влезе, от другото ще излезе!“ и се хили, а аз, спомняйки си как племнникът ми ми разказваше тази случка „ей тука, ей там“ и си показваше ушите, а ние се заливахме от смях, се умилих отново, но само за секунда, щото милите ми спомени бяха прекъснати от дивашките викове на Дени4ето: „Не, дедю, не ‘шите, не … ‘а бебето ‘а мама ‘шите … не, дедю …“ и още триминутна тирада, която ще преведа по подразбиране като: “ Не, дядо, няма да пръскаш ушите на бебето на мама, не, дядо, не недей …“ …   🙂

Advertisements