не мога да разбера защо трябва да съм възпитана и да приемам с чувство за хумор тъпото отношение на хората към деница или мене, или любо, само щото те си мислят, че е смешно. За какво иде реч? Отивам в магазина преди малко и чакайки да ми изпълнят поръчките, деница вършее без да мога да я обуздая. Отлепи няколко цени, които не знам дали залепих пак правилно, овърша магазина, докато един господин изведнъж не реши да внедри „диссциплина с чувство за хумор“ в ситуацията, втурвайки се към нея, опитвайки се да я грабне, казвайки: „ела, да те взема сега, ела, да те взема“. разбира се, деница веднага се сгуши в мене (благодаря ти, господи!) и му се разкрещя да не я пипа, хората се усмихнаха снизходително, аз се опитах да съм визпитана, иначе трябваше да му откъсна главата, успокоявайки я, че няма да я дам. въпросният бастун реши да продължи тъпата шега, казвайки на деница – тогава ще взема майка ти, при което тотално издивях и продължавайки да успокоявам деница, казвах, че няма кой да ни даде, а тоя скапаняк ми отговаря: „а, няма да се дадеш“ лелееееееееееееееееееееееееее … щях да го смачкам с поглед. продължих да стоя с гръб към него, за да не ме арестуват за убийство с поглед, първо и единствено по рода си. после видях, че е бакшиш … мореее … лелееее … толкова се ядосах, че ми иде да кажа едно голямо бийп, от което и най-върлия зидаро-мазач да се изчерви. Друг подобен случай е от една друга магазинерка, която си мисли, че ще осъществи невероятно приятелство с деница, дразнейки я, като й казва, че ще й вземе бебето и изпада в луд смях, когато деница започва да защитава бебето и мене. егати простоията дебелашка. закачала се била. ай да ти съй и закачките, свиньо дебела … не, честно, много мразя такива неща, които подлудяват детето ми и се очаква, че трябва да се засмея и да продължа тъпата шега …

Advertisements