1.20 е, а аз съм още тук … току-що Деничето ми ме привика, дадох й сок …  започна да ‘меси’, както, когато беше малко бебе … толкова умилително и разтапящо … уморена съм … имам нужда от това време тук … сега … с тази музика … бях я забравила … опитвам се да стана, а Деничето ми е легнало върху крака и не ме пуска: „ела, мами“ … “ …’тук съм, мило, спинкай спокойно“ … продължава да ми стиска ръката … днес беше много изнервен ден за мене – Деница реши, че ще ми секачи на главата, ей така за спорта … къде с овикване, къде с кандърми, къде с шамарЕта денят мина (не, че се хваля … пр и всяко тупване ми кърви сърцето …) Любо също иска да командва парада … тати също … ама аз съм само 57 кила, бе, хора, имайте милост … draw me close to you … едно мишле се опитва да ми избърше сълзите … never let me go … мерси ти, мило мишле … nothing else could take your place … to feel the warmth of your embrace … време е …

Advertisements