Сестра ми и дъ зеткото заминаха за Чадърлунга преди два месеца и от тогава сме се чували един път по телефона (вчера) и един път по скайп си драснахме неколко реда и толкоз 😦 Много ми липсват! И чаветата им също. Големият ми е любимец още от бебе и на него дължа единия си никнейм. Другият е като малко ангелче.  Дъ зеткото е голем зевзек и само ме дразни с лютия си хумор, който много, ама прилича на заяждане, щото, видите ли, те в София говорели правилно ( ?!?!?!?!??!?!?!??!?!?! шоп и правилно говорене?????!???). Де, бреееее … покрай тях, като съм им на гости научавам поне още три езика 🙂 (тогава все още нямах деца) и езиците бяха шопски, пернишки и бебешки, плюс моите познания по английски, френски и испански, ме пиши полиглот 😉 За жалост, научиха малък Илиянчо на шопски и сега чавето е-ка и м-е-ка на ляво и надясно. Както и да е, за друго идеше реч тука – колко много ми липсват. Тъй като дъ зеткото е професионален танцьор по народни танци и неговата група много ги канеха по Пирин фолк и други подобни мероприятия, клипове на чалгари и нечалгари, реклами и дъра-бъра, можете да си представите колко мило, топло и хубаво ми стана, като го видях, прещраквайки каналите и попадайки на Пирин фолк, да ми се хили от екрана 🙂

Advertisements