kreative

Спомням си, че единият ми дядо някога, много отдавна работеше в Панаира, а, както се знае, Пловдив е Панаирно градче 🙂 И той ,от всяко изложение, ни носеше по една чанта значки. Дойде време и зверски намразих Панаира. Не, защото дядо беше починал отдавна. Не, защото вече нямаше значки. Просто беше ужаснено кошмарнено, както би казал Тигър.  Сядаш да обядваш със семейството си и колите, почти седнали в чинията ти, излезнеш на разходка с любимия ти, трябва да вървиш по улицата, щото колите, седнали на тротоара, бързаш за работа, щото нали ти е на 10 минути пеша, ама все в последния момент излизаш и пак по улицата правиш заигзагообразни движения, щото този участък от ГРАДА е сега-мега-супер-натоварен и се опитваш да останеш възпитан и да не … псуваш много или поне не на глас, а само да жестикулираш адекватно и разбираемо … Шегувам се   😳   ама си е изпитание, ей … само си представете – река Марица, 1м пешеходна пътека, ама рано сутрин не е особено желателно да се шматкаш по нея, щото има ‘секви … хм … хора с … разни неща по тях, дето … не са за описване, освен ако не съм в суперлюто състояние на духа и не попържвам наляво и надясно 😉 Срещала съм ги с жаден поглед и от опит приказвам … Та значи, реката, един метър плочки, 6-7 метра трева, която е пълна с кучешки изпълнения или поне не знаеш кога ще налетиш на тях плюс самите кучета, които понякога са от порода дзвер и нагоре без каишка, без наморник, абе, страхотия, и след тази тревна площ следва 50 см плочки 🙂 Е, къде, драги зрители, да ходя? Да не съм пророк Илия, че Бог да прати за мене огнена колесница? Или Мойсей, че да ми разцепи тревната площ на две? Не се подигравам, говоря съвсем сериозно! И тъй, шмугвам се на паважа. А той един къдрав паваж … по-къдрав е от кралски пудел. По-къдрав е от пудела на татко, когато го подстриже и заприлича на москвич с италиански гуми, както той обича да го нарича галено. Познайте до моста колко пъти се изплъзвам от колите. А сега познайте къв страх бера на самия мост на Панаира, щото там карат като джигити, а самата пътечка или както там се казва мястото, по което ходим, е безкрайно тясна и страшна. Да не говорим, че 10-15 м под тебе, са вода. А всички ( или поне повечето … айде, може и малко хора да са) значт, че, като паднеш от високо или се хвърлиш във водата от високо, тя е твърда като бетон и затова се иска да се влезе под ъгъл … май … за да не си разцепиш туй-онуй … а колопотокът там е страшен – коли, камиони, бусове … страшна работа … Лелееееееееееее … ама съм и шматка на шматките … исках да говоря за операция „Криейтив блогър“ и от една дума, ски накъде забегнах … лелеееее … не е лесно да си шматка, както сме го обсъждали тук и както всички ми обещавахте шоколади и нито един не даде, продажници такива … за едното членство дума дадохте, а шоколади – йок!!!   😆    😛

Тъй! Да си дойдем на думата – Шувили ме издигна в ранг любим блог, както и всички от нейния блогрол, за което съм й признателна, щото тя е една прекрасна хуморотевина и нейният хумор винаги, винаги ме разсмива неистово … а, после некой да ми каже, че инженерите немали чувство за хумор – веднага ви навирам vilford в очите и ви оставям с блеснал поглед и просещи, уж, леко Шардоне  😛  Значи идеята била да кажеш 6 неща, които те кефят и усмихват и да споменеш 6 блога, които те кефят и усмихват. И тъй като аз не мога да отделя 6 нито от едното, нито от другото, ще посбъркам с бройката тук-там, за което бидОх жестоко наказана „с всяка грешка, изяждане по един шоколад“. Смирено навеждам глава и започвам да греша (дано сте имали търпение да стигнете до тук, че, белким си получа шоколадите … ей, нема спиране таз простотия, еййй):

6 неща, които ме кефят до смях 🙂

1. Разбира се тумбака на бате Спаси 😉 Той е нестихващ извор за бисери и перли 😉

2. Моите прекрасни чавета, които колкото и да са рошави, диви и игриви, са най-рошавите, диви и гриви чавета на света. С тях е луд смех до зори и с начале

3.Вярата ми в Бог, която ми дава увереност за всичко и последващото плюс страхотните песни 🙂

4. Приятелите ми – всички от а до блогърите, които ви намерих – ах, вие блогоманиаци такива – само да посмеете да се оттеглите от блоговете си! Направите ли го, ще станете рошави като мене, дори и да обичате да сте зализани!

5. Разбира се, тук идва място на Шоколада

6. На 6-то, но не на последно място (никога!) идва ред на семейството ми – кой през две къщи от мене, кой в Чадърлунга, кой на Небето – всички те ме разсмиват до мускулна треска и правят живота ми хубав 🙂 Разбира се, много ми липсват, но т.4  ми помага да поема дъх сред съзлите и да се усмихна отново 🙂

6. е, те блога  (е, те тук ще падат големите шоколади) (чак треперя от вълнение)

1. Niili
2. Муцуни
3. Графа
4. Шувилидзаги
5. Астиларчук
6. Светлина
7. Жени
8. aeren
9. приказният елф

10. simplyblue и batpep

11. Ивката
12. Владо
и всички останали от  ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО(страшно кофти правила на играта. Тоя, който я е измислил, върло да се засрами!)

Advertisements