1532907986_1fb94a4e96

Днес летях! Люлката беше вълшебна – не като онези от нашето време, когато люлката даваше откат 1,50м, а това беше нещо вълшебно – почти направих слънце! Ох, гле’й кви глупости пиша – не лeтях – люлях се.  Първо залюлявах Дени4ето ми много силно, после бързах да скоча на съседната люлка и да дам пълна газ към небето. Лелееееее … никога не съм се люляла така … пак глупости пиша – сега се сещам, че съм се люляла права, но това беше нещо съвсем друго – малко магаре на 2 години и малко и голямо магаре на 32 год и малко. Голема гледка! И двете се кефим еднакво, а таткото седи отстрани и люля количката с бебето. Забравих и, че ми е студено, и че може би и на децата им е студено … срам, срам, срам, що за майка, майка ли съм ,кучка ли … обаче ми беше кеф! Почтиииии докоснах слънцето … зад облаците   😛   Мно’о яко беше!

p.s. Дачи, въпреки това хубаво чувство, което изпитах, пак не бих се качила на едно от онези хвърчила, за които си в такъв луд възторг. Докато се люлях, ми мина еретичната мисъл, че, ако се изпусна, ще си изпотроша кокаляците, ако и да е само от 10-на метра да хвърча, кво остава да падна от небето??? Жив абсурд!

Advertisements