Няма те. Борих се с неща, с които не би трябвало да се боря на моята възраст, но тебе те нямаше. Знаех, че си до мен, в духа, но не беше до мен физически и от това болеше. Родих дете. Твоята мечта. Нямаше те до мене, а имах такава нужда от теб. Тогава щеше да ми е по-лесно в някои отношения 🙂 ти знаеш … разбираш 🙂 и как щеше да ме подкрепяш … лелееее … и къв смях щеше да пада  😀   Зададе се нова битка. Тук вече имах опит, но пак си беше много трудна. Ето го и супер Любо … лелееееееее, кога мина една година, кога ми се гадеше от краставиците на Деница … ейй, ама, много хърка зет ти … не знам как си го ритала татко или песа, ама да беше ми предала и на мене некой друг урок по ритане … не, че не се справям, ама, знам ли, твоят опит е по-голям  😀   За момент си помислих, че изгубих броя на годините, но в следващия момент ме удариха по челото доста болезнено и … течно по един или друг начин. Няма те. Поредно Рождество. Пореден празник. Не познаваш децата ми – физически. Не знаеш за сълзите ми – физически. Виждаш борбите ми – духовно.  Чуваш бате Спаси как хърка. Loud and clear. Все по-ясно и по-високо …. бреееее, тва момче няма спирка, честно ти казвам, също като нея 🙂  Липсва ли ти да седим пред вратата и да ми пушиш в лицето 🙂  А да ми викате Гестапо? И тва ти липсва, нали? Знаех си аз … как само ме чанчинхте … размазвахте се от густо 🙂 Помня как се побутвахте и подхилквахте, когато ви казвах да ме оставите да си пера килима с думите: „Пий си бирата и сéди, гледай мача“ 🙂 Чакаше новия събор с нетърпение, нали? И аз 🙂 Исках да видя как всички ти се радват и те подкрепят. Исках да прекараш няколко месеца там, както си го мислеше, но не смееше да го направиш. Нищо. И сега не е зле, нали 🙂  Не е същото без теб. Нито танците 🙂 Нито масата. Нито атмосферата. С кого ще танцувам право хоро на Нова година сега?  Зет ти не мога да го помръдна, мъж ти ще каже: „Ти луда ли си?“, единствено Деница ще ми се върже, ама нея ще трябва аз да я нося, а Любо ще ми се хили от ръцете на татко си или дядо си, дъщеря ти е на майна си райна в Чадърлунга, а как ми се искаше ти да водиш хорото …

Моля, не коментирайте!

Advertisements