… не разбирам кво ви пречи, като си приспивам децата, танцувайки, гушнала ги и пеейки им? Аре, некой да ми обясни, щото, че ви … наплескам  всичките, ако чуя още една забележка индиректно, че и наглите баш в очите ми. Може ли да сте толкова жестоки и да не ви трепва, да не каже къса, сърцето, като го слушате как плаче и се дере или как скимти и протяга ръчички към тебе, за даго гушнеш? Какъв дебил трябва да си, за да не се смажеш от жалост и да го нагушиш малкия Хубаван Гушанов или дивата принцеса на кралство Щуротиево? Кой си ти, че да ме съдиш и да ми казваш, че щяло да ми се разглези детето? За твое сведение (говоря принципно), не, че съм длъжна да го давам, ама, ей така, да си успокоиш загрижената душица дребнава, голямото ми дете до 1,5-6 месеца съм я приспивала точно така, при това бидейки бременна в 4-я месец с второто си дете. И освен любов към мене, послушание на това, което й казвам, друго не съм видяла. И не, защото е моя дъщеря, а, защото знае кога се карам и осъзнава, че не се карам, щото ми е кеф да викам, както осъзнава кога е време за игра, кога е време за папане, кога е време за ‘пинкане, кога е време за слушане, кога се опитва да се наложи и как не минава номера. И, въпреки че аз съм човекът, който най-много й се кара, тя слуша най-много мене. Да, дуя се, знам и хич не ми пука дали си мислиш, че само се фукам и си затварям очите и говоря така, щото мойто гардже е най-рошаво. Не, напълно обективна съм. Та, това, че си люлям децата сега и им пея, е най-голямото блаженство за мене и благословение! И по никакъв начин не ги лигавя така. Аре, ти ми кажи, душо заблудена и поробена от глупави суеверия и тъпи възпитателни мерки, кои от кои по-жестоки и безсмислени – сега, ако не ги гушкам, кога? Когато станат на възраст и започнат да се ‘срамуват’ от мене ли? Щото вече не се вписвам в техния критерий за cool, колкото и да се старая да съм в крак с времето им? Когато, ако си позволя да ги целуна пред приятелчетата им, защото са невероятно сладки и аз съм най-гордия човек във вселената и те потънат в земята от срам, щото другите ги мислят за мамини дечица и ги спукат от подигравки, а аз получа доживотна забрана да се движа на един тротоар с тях, а, ако няма как, да вървя на две крачки пред тях. Не зад тях, пред тях, за да не си помислят другарчетата им, че ги следя. Защо не сега, когато те самите ми се хвърлят да ги прегръщам и целувам, и боря, и подхвърлям, и всякакви други акробатични номера? Защо е тая злоба, защо е тая дребнавост, защо е тая измислена и фалшива загриженост за моя гръб и кръст, ти ли ми държиш децата, ти ли ги подхвърляш, ти ли ги приспиваш, ти ли подскачаш при всеки техен смутителен за съня им шум? Аре, ако обичаш трай си, да не почна да посочвам поименно!

Advertisements