• еми, не мога, драги зрители, просто не мога. Ето поредното намиране на блога ми „лелка по време на обяд“. А сега да си представим следната картинка (ако чете лелка, която в момента обядва, да не се сърди на мене, а на този, дето я издирва в моя блог). Стол. Обществен. Полупразен. Тук идват само хора, студенчета и Светлина ( 😛  )  . Взимам ти манджата, внимават да не се поляет с мазната храна, че другия кат дрехи им е за пране и заобикалят средата салона, избирайки по-крайните маси. Причината се крие в мощната като Съвестския съюз лелка, която също така мощно набива останалата част от яденето, щото иначе има спусната директива ‘храна да не се хвърля“. В криза сме, все пак. Не ми се сърди, мила лельо! Яла съм в такъв стол много път. Повечето пъти ми е харесвало яденето, а по отношение на ядене съм келеш. Пrосто ми стана невъзможно смешно от този резултат и търсене. Мила лельо, приятен обяд!
  • кралски заек – знам, че съм заек, знам, че съм гърмян заек, ама не знах, че съм кралски 🙂
  • а най-големият комплимент е, че са ме намерила по следния начин – предполагам, че не са знаели името ми, затова само са написали – „колко си хубава“ … ох, момент, че ми се разтуптя сърцето … много вълнение ми се събра … не мога повече …
Advertisements