Малко ще поразсъждавам за тези същества, колкото и митични, толкова и настоящи. Колкото и необходимо зло(не ме бийте), толкова и липсващото звено в живота ни. Колкото и досадната личност, която се бърка в живота ни, толкова и единствената, която ни обича безусловно.  Разбира се, че ще говоря за моята майка. Да, ще има сълзи. Но не само защото ми липсва. Защото не ми се иска да говорите и мислите така за собствените си майки, хора. Доста слушам и чета как тая или оная майка така и така направила. И недоумявам – само моята майка ли е зачитала личното ми пространство? Само моята майка ли ми е прощавала грешките? Само моята майка ли е била най-близкият ми приятел в най-трудния ми момент, въпреки няколкото близки, уж, приятелки, които дори не ме потърсиха? Само моята майка ли ме подкрепи в най-голямата ми грешка и след като я осъзнах, тя беше до мене без капка натякване, без секунда надменност от позицията на по-големия и препатилия? Не ми е бъркала в касетите и музиката ми ли? О, даааа, даже ги е криела от мене с месеци 🙂 Но, както тогава се разсмях, така и сега се връщам с усмивка към този период. По-скоро го приех като изпитание. Не е искала да знае повече за моя личен живот и свят? О, дааааааа, обзалагам се, че е искала. Но е получавала това, което й кажа и не е настоявала за повече, колкото и малко да е било, а то беше нищожно малко. И никога не се е ровичкала в душата ми за още. Доста дълги години се бори с нещо, което не приемаше в живота ми, но и ми признаваше правото да го имам и не мога да кажа, че ми е пречела. Напротив, накрая сама поиска да я запозная с тази си част от живота ми и си отиде спокойна, че всичко е наред. Не, не идеализирам майка си изобщо, въпреки че е имало  моменти, в които съм се чудела дали не го правя. Истината е, че не го правя. Тя беше страхотен човек! За съжаление, я няма! Физически. И, въпреки че знам, че духовно е до мене, пак не е същото.  Дали не съм се карала на майка си? Оооооо, колко много пъти, само заради този бастун или защото не съм си сдържала смешните лапешки нерви. Винаги след това съм се обаждала или ако е била до мене, съм се извинявала, че съм й отговорила по този начин, като съм обяснявала защо съм реагирала така. И нейният отговор винаги беше: „Ама, как няма да ти простя, ти си ми детенце, за какво е майката, ако не прости????“ Това винаги, винаги, винаги смекчава и най-закоравеното сърце 🙂 И изтрива всяка вина … и предизвиква сълза на благодарност. Когато видях как  един приятел говори на майка си, му набивах канчето, че родителите са родители – те се уважават и почитат, независимо какви са. Те са ни отдали младостта си. Тези от нас, които са родители, знаят какво означава това. Как не са спяли, жертвите, които са правели заради децата си. Думите, които са премълчали, сълзите, които са преглътнали, смеховете, които са се смяли … Никой родител не заслуважава презрение.  Не ми излизайте с думите: „Ама, ти не може да генерализираш … не знаеш ква е моята майка … не знаеш кви ги върши … не знаеш кво прави … кво говори …“ дърибус-бърибус … Ако смятате, че майка ви по някакъв начин ви пречи или нарушава личното пространство, седнете на кафе, бира, пуканки, слънчице, в леглото, на майтап и й кажете всичко. Няма майка, която да не разбере. Няма майка, която да не прости.

Advertisements