Такааааааа … тъй като в момента не ми е особено весело, а ми е стегнато в сърчицето, ще пиша неща, които ме радват и усмихват ол дъ дей лонг, белким се отпусна и заспя непробудно (ще ти се) до поне 7 сутринта. Тъй. Една седмица след Деница и Любо е с температура. Цял ден си играем на има я, няма я и на мене вече нервичките и сърчицето ми не издържат, въпреки че, като се захили Дундьо, няма по-нахилена, беззъба и щастлива физиономия от неговата. Разбира се, аз полагам всички грижи и умения, придобити и измислени на момента, за да го разсмея неистово и да ми се разтопи сърчицето, като му чуя смешната смеховка. Безкрайно ми е сладък, като се смее … От няколко дена си хапе долната устна с горната всеедно си чеше венчетата така. В същото време мучи и гледа палаво и страшно смешен. Да не говорим, като си захапе и трите пръста, дядо попе … смуче ги кат’ трифазна помпа … Чак звук издава. Най-вероятно темпертурата му е от зъбетата (Дай, Боже!) и не е нищо сериозно, но, докато не премине, сърце майчино не трае. Знаете как е. Тъпият нет … цяла вечер ту го има, ту го няма … и той на интересен се прави. Обадих се на Евроком, младежът зад телефона ми се прави на отворен – „ще предам на техниците, утре най-рано сутринта ще го погледнат” Ми за кво сте ми я сложили тая опция 24-часово обслужване, бе, господа бастуни??????? Хе … явно, повече требе да ги плюя, нета дойде  Бързам да го постна туй произведение недно, докато не се е затрил пак 😉

Advertisements