Ако и да съм скапана до тотален психически, физически, душевен, умствен (тук не е трудно) психизъм, аз съм най-щастливият човек на земята с тези две прекрасни рошави диванета в къщи. Прощавайте, три. Но приказката ми е за по-малките 🙂 Днес Любо нямаше температура цял ден, от което на мене душата ми се отпусна, дори бяхме навън в снега. Е, не, че Деница, разбира се, не се раздаде на сто процента, единствено поради причината, че ‘теренът беше в кондиция’ (обичам да цитирам Стоичков), падна няколко пъти в снега, от където последваха възгласите: „Дедьо, мамо, па’нáх“, нашите хилежи и подхващане на малките ръчички, облечени в ръкавички с Мечо Пух. Което ме подсеща как веднъж Деница си гледа ръкавичките на ръцете и я чувам, че казва: „Как си, Мечо?“     😀   Сещате се, че веднага я изклюкарих на баща й и се посмяхме дружно. Любо не знам кефеше ли се на снега, но си мрънкаше профилактично, за да не взема да си помисля, че всичко ще е „седнал съм на облаците, заобиколен от ангели,  ангел ми свири на китара  ‘аз съм ангелски певец’ ‘“ … та … моите диваци си ме радват, усмихват, нахилват, смачкват, подлудяват, уморяват, но пък е толквоа сладко … Любо, като усети, че ще го къпем и изпада в луда еуфория. То е едно ритане, едно гълчене, едно хилене, викане, ритане, препускане … смех, драги зрители, голем смех. В легена е като бей – легне си на шезлонгчето, захапе си крачето и глелда нахилено и доволно. Ако го оставя седнал, пляска с ръчички, рита с крачета, Деница долу до него в друг леген си къпе безбройните гумени играчки – патета, хипопотами, слонове, тигри, зайци, жаби … квот’ се сетите плюс това, на всичката гъчканица, си прелива вода от едно пластмасово бурканче в друго, щото има много място, р’ъиш ли, майна … Ако, случайно, не й стигне водата, идва и тафи от водата на Любо, който пък изпада в луд възторг, че я вижда и преритва от радост. После след омазване като пехливанин с олио и масажиране следва новото преритване от кеф от масажирането, малко сърдене, че го обличам, преритване от кеф, че ще го суша, папане и ритуалът по приспиването – 1. да усмиря Деница и да я убедя, че всички, ама всички детски вече спят – мишу-няу(Том и Джери), Скуби Ду, Красавицата и Звяра, Немо, Аладин, Уаки рейсес, стоп дъ пиджен нау, мишу-няу пак, да не би да е пропуснала да попита, Бамби, незнайно откъде се сети за него и така, докато я убедя да се покатери на бар-стола, за да й измия зъбетата. Там си има друг ритуал, минава той, слагаме пижамата, Любо отдавна е готов и само чака сигнал „Заспиване“, който е следният – аз съм гушнала Деничето като малко мече, Любо е седнал на корема на баща си и ние двете отиваме и ги целуваме …  Деница се престарава – по няколко пъти ни награбва всичките. Това е старт дъ денс. Любо заспива почти веднага, ако е будувал 4 часа, както има навика напоследък, Деница малко след него и часът е  о, ура! едва 23 и малко!

Лека нощ, на мама рошльовците!

Advertisements